Той е един от най-талантливите европейски китаристи. Музиката му е сравнявана с тази на Горан Брегович и Теодосий Спасов. Влатко Стефановски има балканска кръв и македонски нрав.

Звукът на една китара завладя Балканите преди повече от 20 години. Пръстите на Влатко Стефановски създават магия и събират светове – Изток и Запад, рок и фолклор, Европа и Балканите. Отдава живота си на китарата като тийнейджър. Създава легендарната фюжън група "Леб и Сол". Композира музика за филми и театрални спектакли, като сред безспорните му шедьоври е саундтракът към "Циганска магия".

На българска сцена, баладата "Циганска песен" се появява с премиерата на филма "Хъшове" преди 8 години. Днес, Влатко Стефановски я слуша за първи път и в изпълнение на дамите от квартет "Дестини". Казва, че за него е удоволствие.

Каква е тази магия, която праща музиката му направо в душата? „Няма тайна, няма магия. Магията е да отвориш душата и сърцето и да ги покажеш на хората. И евентуално някаква част от своята душа и от своето сърце, чрез инструмент или глас, или текст, или песен – да я поднесеш на публиката. Ако я усетят е супер. И ако реагират позитивно е още по-хубаво”.

Категоричен е – музиката е „много работа” с огромна конкуренция. „Талантът ако разбереш, че го имаш можеш да го тренираш. Той е като мускул. Длъжен си, Господ ти го е дал да го практикуваш, да го усъвършенстваш. Аз нямам много талант, не съм от тези гении, които са се родили с музика и на 5 години са свирили концерти на Шопен. Не съм от тези. Нито пък мога да се похваля с изключителен слух. Цял живот се опитвам да развивам някои дисциплини и те са интуицията, своите мисли, своите чувства. Да копая надълбоко и да летя нависоко”.

Музиката го спасява всеки ден: „От стрес, от разни премеждия и изкушения. Спасява музиката, вярвайте!”. Струва скъпо – хиляди километри път, неяснота кога ще се прибереш вкъщи.

Би ли заменил Балканите за друго място по света? „Очевидно не, щом досега не съм отишъл другаде, за кога вече да ходя. Цял живот съм тук, в Македония, не съм я напускал. Може би не съм бил достатъчно амбициозен. Знаете ли – отишъл съм там, където съм бил поканен”.

За него балканците сме с „твърде много страст”: „Много ни е къс фитилът. Не сме се научили да пускаме топката, да имаме респект едни към друг”.