Тя е само на 10 години, но за нея казват, че танцува като отдавна изградена примабалерина. Започва едва 3-годишна, но изяществото на движенията й пленява всяко жури и зрител, който я гледа. А за болката в стъпалата казва, че е знак за постижение и стремеж към по-добри резултати.

Тя е Румелина Дилчева. Единственото българско дете прието да учи в Кралското балетно училище в Ковънт гардън, Лондон.

От 4-годишна Руми е в класа на Маша Илиева. Тя казва, че за това дали една балерина я очаква кариера на световните сцени си личи от малка - важни са не само фигурата и стойката, но и характера.

Започнала с балета на 3, след като сама пожелала майка й да я запише на балет. И от тогава не излиза от залата.

Така ще остане и занапред, защото вече 10-годишната Руми е единствената българка сред 12 деца от цял свят, преборили се за престижната позиция.

„Първо се записват почти целия свят деца, които искат да играят балет и пращаш снимки в дадени позиции и после само 1200 деца отиват на втори кръг, тогава снимаш видео с упражнения на... и само 100 деца - 50 момичета и 50 момчета отиват в самото училище на изпит и само 12 момичета и 12 момчета са приети.”-разказва ни балерината.

Маша Илиева ни споделя, че момичето е надарено не само с талант, но и изключителен характер, неприсъщ за толкова малко дете.

„Много се впечатлих миналата година, когато Руми трябваше да се явява на конкурса "Малки звезди", понеже взимах няколко деца наведнъж и докато работи едното дете, Руми си пробва някакъв елемент, после работи другото дете - тя продължава да го прави този елемент. Идва ред на Руми - прави си нещата, казвам й забележките, застава пак отстрани и всичко, каквото има, си го прави сама. Искам да кажа, че това е голяма рядкост за едно дете. Не за дете, за възрастен човек е рядкост. Тя на 10 години има зад гърба си 3 или 4 конкурса, от които навсякъде е първа, на полуфиналите в Париж беше втора и танцува на финалите в Ню Йорк, което е невероятно постижение няма да е нескромно ако кажа за цяла България. Защото никое българче не е стигало до там.”, разказва Илиева.

Руми казва, че балетът за нея е една приказка с много герои, само че вместо да говориш - играеш балет. Качила се на сцената за първи път едва на 4, но никога не се е страхувала. Нито от това, което я очаква, нито от болката в стъпалата, която е неизбежна. За нея казва, че е белег на добре свършената работа и стремеж към още и още. Кога си почива? „Когато спя!”. Когато не е на балет обича да рисува и да излиза с приятелите си...и, разбира се, ако гледат заедно балет още по-добре!

Тя мечтае да завърши училището в Ковънт гардън и да остане да работи там – не мечтае за световна слава или пари...нейния свят не е такъв – той е пълен с приказни герои облечени в бели дрехи.

“От многото деца, които съм имала Руми е една от малкото, за които съм убедена, че ще стане балерина и то не каква да е. Това си го изгражда самото дете, това не е моя заслуга. По някакъв начин се изгражда и виждаш в един момент човекът как върви нагоре и аз съм убедена, че тя ще стане и наистина един ден ще се гордеем с нея.” – пожелава Маша Илиева на Руми и й предсказва блестящо бъдеще.

А всеки, който я види как танцува остава убеден, че това ще се случи.