Да осъдиш банка да ти върне пари звучи почти невероятно. Факт е обаче, че малцина у нас вече имат успех срещу увеличаването в движение на лихвите по кредитите, така както е изгодно за банките. Пламен Стоянов е осъдил на две инстанции „Уникредит” да му върне надвзети пари.

Мъжът е от Русе, но живее в чужбина от 1997 г. и за времето прекарано зад граница се е научил да се бори за правата си. „Аз съм софтуерен инженер в банковото сити. Моят бизнес е да пиша софтуер за банки. Работил съм в ЮАР, Северна Ирландия и Англия. Ползвал съм услуги на 7 банки и не съм имал никакъв проблем”, споделя Стоянов.

Окръжният съд в Русе е решил преди месец, че „Уникредит” трябва да върне на пламен 4677 лева, тъй като са надвзети от незаконно променени условия за формиране на лихвата.

„Имало е много спорни моменти в мойта битка, моята съпруга е смятала, че не си заслужава за 2 хиляди евро да изкарвам безсънни нощи в скайп и във фейсбук. Понякога цената, която плащаме, е много по-висока от нарушеното право, но ако не си търсим правата, завинаги ще живеем в неправова държава”, категоричен е Пламен.

Когато през 2007 г. той тегли кредит, не очаква, че отношенията му с „Уникредит” ще се прехвърлят в съда. „До този момент нямах абсолютно никакви проблеми, но все пак аз използвах най-основните инструменти, които те предлагат”, обясни инженерът. Стоянов подписал договор с формула за изчисление на лихвения процент, предложена от банката.

„Лихвата ми е равна на сбор от юрибор и надбавка.Това беше стандартният начин за изчисляване на лихвите по ипотечните кредити на УКБ”, уточни той.

През 2008 г. формулата, предложена от банката, става изгодна за клиентите, но не и за финансовата институция. Банката променя условията за изчисление в движение, като въвежда компонент "премия". Така, вместо вноската да намалее, както би трябвало според първата формула, с премията стига до нивата при сключване на договора.

„Банката не си е направила добре сметката, че не може да си достави свежо финансиране на юрибор, и решава, тъй като не може да взима депозит или пари на тази цена, да промени формулата на кредитополучателите си, за да си компенсира собствената грешка”, обясни Стоянов.

„Трябваше да бъде около 3-4 процента. Това означаваше, че аз трябваше да плащам 4% лихва и месечната ми вноска трябваше да падне може би с 20-30%”, казва той.

„Аз два пъти съм се опитвал да стигна до споразумение с банката. Вторият път ми бе казано, че ако продължавам да си търся правата и търся някакво решение, може би заемът ще ми бъде направен предсрочно изискуем. То си е финансово изнудване”, обясни Пламен.

След като става ясно, че той не може да се разбере с банката, завежда дело, което 2 г. по-късно приключва с решение в негова по%