Четвъртък, 20:00 часа. Строг конвой, белезници и фотографски светкавици. Съдия влиза в съдебна зала, но застава на банката на обвиняемите и подсъдимите. Като на кино, ама не съвсем.

19 тома материали изяждат 7 часа от работното време на един съдебен състав, на двама адвокати, на скандално известната съдия Румяна Ченалова.

Събуждат и спомените на едно семейство, което мълчаливо изслуша обвиненията срещу съдийката и постановлението на съда. Същата тази съдийка, която оправда подсъдимият за убийството на сина им Кирил Въжаров.

Всички сме се слушали колко грешки е направила Ченалова и колко поръчки е изпълнила със съдебните си решения. Все по знакови дела. Търпеливо изчакваме тезата на държавното обвинение, което е обвинило Ченалова в две прстъпления.

Типично по български, в това време два етажа по-надолу се вихрят кръшни хора. В Съдебната палата с пълна сила тече банкетът за деня на юриста. Направо си е като на кино!

Под звуците на еленското хоро, прокуратурата обяснява, че е разпитала всички лекари в Стара Загора за психичното състояние на магистрат Ченалова. И колко много оперативна информация е събрала за престъпленията й. Но...се препъва сама. Това е все едно да се опиташ да трансформираш Еленското хоро в танго.

В синхрон с наложената ритмика, съдът в залата бързо и ясно обяснява, че не може да изпълни желанията на обвинението, защото няма данни за извършено от Ченалона длъжностно престъпление. Няма и доказателства кои вредни последици са настъпили от действията й и чии интереси са нарушени.

Дъхът в залата не се успокоява, дори когато става ясно, че по второто обвинение все пак има данни за направена от Румяна Ченалова документна измама. Има и съмнения за... подкуп. Обвинението обаче, някак си не е било толкова активно, както при разпитите на лекарите в Стара Загора и е пропуснало да обвини Ченалова в това, за което вече има налични данни. Съдът го напомня 3 пъти.

И като в един истински нискобюджетен филм, 5 часа по-късно танците на юриста приключват. Хората замлъкват, а символът на гнилите ябълки в българската съдебна система излиза от залата. Без белезници. И се прибира у дома.

За всички нас сега остава очакването прокуратурата да намери сили да докаже поне едно обвинение срещу колегата си.

Така поне е в основите на правото. И в независимостта на съдебната система. Иначе, никой никога няма да може да събере в коша всичките ни гнили ябълки. Не само Ченалова.

Това, май, съвсем не е като на кино.