В този текст няма да прочетете нищо ново. В него става въпрос за студ, мизерия и усвояване на средства. Следващите редове за българската лека атлетика бяха актуални
и преди една, и преди две, и преди три години. Ето ключовите факти: България има две
действащи световни рекордьорки. Има титли и медали от големи шампионати във
всички групи дисциплини. Има признати в цял свят треньори-специалисти. Но в
България няма нито една функционираща зала за зимна подготовка.
От най-малките лекоатлети до елитните състезатели – всички тренират на минусови
температури. В София, Пловдив, Варна, Плевен няма нормално съоръжение за
атлетическа тренировка на закрито. На местата, където атлетите се събират, за да
проведат своите занимания, температурите са под нулата. В повечето случаи това са
просто закрити коридори със захабени писти.
По-малко от два месеца до европейското първенство на един от фаворитите за медал в
тласкането на гюле Георги Иванов му се наложи да тренира в неизползваемата от
години закрита писта на стадион „Раковски”. Залата, в която са се изградили редица
легендарни състезатели, се е превърнала в изоставено хале, което прилича на площадка
за снимане на сцена от филм на ужасите.
Иванов и екипът му сложиха винили вместо прозорци, дори монтираха метална клетка, за да задържат топлината от калориферите. И всичко това за собствена сметка. В Пловдив най-добрите ни скачачи тренират с по няколко ката дрехи. В социалните мрежи най-добрите ни лекоатлети сравняват снимки с термометри в кой град се тренира на по-студено и къде условията са по-тежки.
Всъщност, зали и съоръжения за лека атлетика има, но те просто не работят. Емблематичната зала „Фестивална” в София не се използва по предназначение вече четири години. Тя е в окаяно състояние - с изтъркана писта, опасни виражи и разрушен таван. В столицата има поне още четири по-малки зали за атлетика в същото положение – изоставени от десетилетия, с неизяснена собственост и в състояние за спешен ремонт.
Подобна е ситуацията и в другите големи градове. Откакто зала „Фестивална” е затворена за спорт и неприятностите за атлетите се изостриха, се смениха няколко правителства. На власт бяха различни министри, всеки със своя концепция за развитие, но никой не намери решение на най-големия атлетически проблем. Настоящият Красен Кралев, по подобие на предшествениците си, бързо обяви, че реконструкцията на съоръжението е негов приоритет, но не се ангажира нито с конкретни действия, нито с точна дата за начало на ремонт.
Преди няколко месеца в Бургас направиха първа копка за нова зала, която ще бъде готова до няколко години и ще отговаря на всички изисквания на ИААФ. Но дори проектът за 30 милиона лева да се реализира, той едва ли ще реши проблемите на трениращите в София и Пловдив.
Прави впечатление и бездействието на федерацията по лека атлетика. Централата, която има за основното задължение да осигури нормални условия за практикуване на спорта, не прави нищо по темата за базите за зимна подготовка. Атлетическите анализатори остават с впечатление, че за централата е по-важно взимането на домакинства и организирането на европейски прояви в дисциплини без традиции и претенции за успехи в България, отколкото добрата подготовка и представянето на атлетите ни на най-важните шампионати.
Президентът на федерацията Добромир Карамаринов успя да убеди държавните ръководители да отпуснат допълнително финансиране, което не е залегнало в бюджета, за провеждане на европейското по крос-кънтри на „Широка поляна” в Боровец. Не го прави, обаче за ремонт или поне отопление на някоя от закритите лекоатлетически писти (зала "Добротица" в Добрич ще се отопли само за месец). Според различни информации държавата извънредно, в последния момент, е отпуснала над 600 000 лева за провеждане на шампионата на континента по крос, където само един роден представител влезе в топ 20.
Остава отворен въпросът защо толкова лесно не се отпускат пари за атлетическата инфраструктура. Не е ли по-удачно поне част от финансите за домакинства да се вложат в ремонт за някоя от залите в София? Над 10 клуба се подготвят в единствената и в същото време опасна за здравето на трениращите, работеща зала в столицата - тази на Националния стадион. А дори и след това федерацията да събира наем от клубовете.
И след всичко това изглежда в държавата пари за лека атлетика има, но те се използват по различно предназначение от това да се търси удобството на състезателите и успех на тренировките им. Показателно е как бройката на децата, трениращи лека атлетика в зимните месеци, рязко намалява. И така зима след зима, година след година.
Условията за подготовка стават все по-лоши, трениращите все по-малко, а успехите все по-далеч. Но дано този текст не е актуален и след три години.
