За повече вяра
Обикновено сме втренчени в думите, които описват кривиците и отрицателните черти в нашето общество. Това е нормално, но прекаленото вглеждане в недостатъците ги хиперболизира до такава степен, че всички групово започваме да страдаме от една голяма, всенародна и повсеместна депресия
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 9
    0
2111345694.jpg

Обикновено сме втренчени в думите, които описват кривиците и отрицателните черти в нашето общество. Това е нормално, но прекаленото вглеждане в недостатъците ги хиперболизира до такава степен, че всички групово започваме да страдаме от една голяма, всенародна и повсеместна депресия.

Хората на средна възраст много често смятат, че животът им, най-хубавите им години, са преминали в хаоса на времето, политическите интриги и неоправданите надежди за по-добър и достоен живот. Безспорно това е депресираща мисъл, но и тя е леко преувеличена.

А най-страшното е, че това вътрешно разочарование и усещане за общ провал се предава и на собствените ни деца, което вече е крайно опасно за цялото ни общество. Така депресията става всеобща и изкривява най-вече начина, по който преминават дните, месеците и годините. Ето така обществата полудяват, променяйки дори поведенческите си ежедневни черти. Дали ще се сбиеш с някого на светофара, ще се скараш с някой близък или няма да с говориш с години със съседите.

Затова се радвам, че има дни като днешния, в които мога да преглътна собственото си разочарование от ситуацията в България и все пак да намеря няколко думи, които лично мен ме карат да не падам духом. Понякога става, понякога не. Но винаги си казвам едно нещо.

България е преминавала през много по-страшни времена. Само си представете, 685 хиляди мобилизирани мъже през Първата световна война. Села, които опустяват, семейства, които осиротяват. 20% от цялото население на страната ни заминава на война. Следва катастрофа. По-малко от 25 години по-късно са мобилизирани 485 хиляди души. Започва Втората световна война. Следва катастрофа.

И тези катастрофи нямат нищо общо с нашето хиперболизирано чувство, че живеем в катастрофа, въпреки че е характерно за всеки човек да си мисли, че живее в най-драматичният исторически момент. Днес сме свободни, живеем в мир, а това е толкова голямо постижение в днешния все по-опасен и разделен свят. Дори светите земи днес са разделени. Мястото, където Исус възкресил Лазар от мъртвите е разделено от стена – от едната страна са израелците, от другата палестинците.

На юг Турция се променя необратимо, на изток целият регион гори, а на запад ценностите се завъртяха в центрофуга, в която хората също започнаха да се объркват в собствените си сгрешени представи за света.

На този фон, България все още е тук, и все още е нашата мирна, спокойна и красива страна. В която хората в нея се нуждаят от малко повече вяра. В Господ, и в самите себе си.

  • 9
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре