Каква ирония. Уж религията трябва да успокоява душата, да дава отговори за нашето съществуване, да ни прави по-добри, по-смирени и по-мислещи. 

Уж религията, която и да е тя, трябва да ни обединява и събира, прави по-търпеливи и човечни. Но явно все още дори не сме и близо до заветите - стар и нов.

Защото религията ни разделя, така както го е правела по времето на Средновековието. През 1347 г. Европа е връхлетяна от бубонната чума. Тя се пренася по корабите и унищожава огромна част от населението на континента. Оттогава датират и първите масови гонения срещу евреите, обвинявани от изпадналите в паника хора за това, че са предизвикали гнева на Бог. Тръгнали монаси-просяци да проповядват това и всяка проповед била последвана от масово избиване на евреи. 

От Савоя през Швейцария, през Рейнска област в Германия до Страсбург и Италия на юг, започват масови преследвания. Или както казва германският ерудит Дитрих Шваниц, може би това е причината главата на Римокатолическата църква по времето на Втората световна война папа Пий XII да не каже нищо за Хитлер - защото Хитлер прилича на тях - Свети Бернардин от Фелтре или Свети Бернардин от Сиена...двама светци за католиците, но зловещи гонители за юдеите. 

Това е време на голям срам за цялото човечество, съизмеримо с фундаментализма на мюсюлманите, които убиват в името на своя Бог. 

Ние, хората, сме много странни същества - опиянени от религията си, вървим точно срещу нея, вземайки политически решения, продиктувани от религиозни мотиви, което ражда вечни сблъсъци, като този в Ерусалим. 

В Стария завет Господ е съзидател, но и отмъстител. Деца поемат греховете на бащите си, народи биват избивани, защото са езичници, око за око. В Новия завет Господ е милосърдие - ако ударят едната ти буза, дай и другата, подари другата риза на ближния си. Става дума за две много различни представи за божественото и човешкото и това е причината да се роди християнството като най-милосърдната религия, разбира се, тълкувана брутално през тъмните векове, с цената на много жертви и много срам. 

Това ме кара да си мисля, че има нещо много сгрешено в човешката природа. И трите религии - християнство, ислям и юдаизъм, призовават за толерантност, но евреите използват светите си писания като чиста историческа истина, докато много мюсюлмани са готови да умрат в името на своята религия. Точно по средата в Божи гроб, към който са поемали Кръстоносните походи.

Затворен кръг. Вечен конфликт. А вече годината е 2017-а. Но явно още нищо не сме разбрали и трябва да продължим да се избиваме, за да разберем какво е религията всъщност - човечност, а не война, политика, оръжия и убийства. Съзряването все още го няма. Няма я и вярата.