В началото на годината шегите с Премиършип и нарушената хегемония на тимовете от „топ 4“ в зона Шампионска лига бяха обичайна практика, но всеки признаваше, че в крайна сметка най-вероятно титлата ще замине към някоя позната дестинация. Но няколко месеца по-късно Юнайтед продължиха да са в криза, Ливърпул все така редуваше резултатите и търсеше себе си с новия мениджър, Челси така и не се намери след „силната ръка“ на стария, в Сити май мислят повече за Шампионската лига, а Арсенал не може да си повярва за нещо повече от медал. И какво се получава 5 кръга преди края на първенството – Лестър е начело на таблицата с преднина от цели 7 точки пред Тотнъм (или евентуално 6 пред Арсенал).

„Разбира се, че могат. Вярвам, че ще спечелят титлата три мача преди края“ – това е отговорът на сър Алекс Фъргюсън, запитан дали „лисиците“ могат да вдигнат трофея във Висшата лига. Когато оценката е от човек-институция в английския футбол, заслужил 13 титли за Манчестър Юнайтед за 26 години на „Олд Трафорд“, няма как да не се вслушаме. Футболните анализатори на Острова неведнъж се шегуваха с победите на Лестър – икономичните 1:0 и максималните 2:0 или 2:1 бяха причина за подигравки, но именно сър Алекс и следващият знаков мениджър в Англия Жозе Моуриньо залагаха на точно такава достатъчна ефективност. На Раниери също му се получава, до графата „най-много победи“ стои гордо името на Лестър, а дори и най-мрачният сценарий праща тима му в групите на Шампионската лига – нещо, за което скромният тим от Кинг Пауър Стейдиъм, даже не е мечтал.

Който се смее последен обикновено разбира шегите най-бавно – не точно такъв е случаят с тимът на Раниери. Марез, Варди и компания са някаква особена „бяла лястовица“ във времената на комерсиалния модерен футбол, която успява да полети там, където уж е най-трудно. Английската Висша лига определено е мястото, където играят „големите пари“ – приходите от спонсори, продажби и ТВ права са значителни, конкуренцията е огромна, а инвестициите идват от цял свят, като започнем от далечна Чукотка и Индонезия и завършим със слънчева Калифорния. В последните 20 години Лигата е доминирана от „големите“, последният пример за чудо може би е титлата на Нотингам Форест през 1978 (при положение, че година преди това тимът е във Втора дивизия, а година след това идва и КЕШ). Има и едно изключение през 1995 с титлата на Блекбърн, но обяснение си има и то се казва Алън Шиърър.

Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал, Манчестър Сити – това са шампионите на Премиършип в последните 20 години. Все тимове с бюджет, в пъти по-голям от този на Лестър. Същото е положението в Германия (Байерн и Борусия), Испания (Барса, Реал и с доста въпросителни Атлетико), Италия (Милан, Интер, Ювентус (с една „римска пауза“ на Рома и Лацио). Изобщо навсякъде войната е почти решена още преди първата битка. И в цялата тази предрешена картинка се появяват „лисиците“ и водят с две победи пред конкуренцията и вече все по-уверено докосват трофея в най-трудното и престижно клубно първенство в света.

Според независими оценители Лестър струва около 15 пъти по-малко от „обичайните заподозрени“ на върха в Премиършип (Сити надминава 500 милиона евро, Лестър гони 130 милиона). И то след огромното повишение на цените и стойността на състава на Раниери (преди година Варди и Марез струват общо 6 милиона паунда, днес цената им е почти 50 милиона). Ключовата роля на треньора, израстването на играчите, ефективността и пестеливите победи – всичко говори в полза на първата титла в историята на тима от едноименния английски град.

 „Раниери е добър човек, но е истински късмет, че бе назначен начело на Лестър. Ще се изненадам, ако успее да се задържи във Висшата лига“, каза през лятото Хари Реднап по повод назначението на италианеца начело на „лисиците“. Гари Линекер стигна по-далеч и в телевизионен ефир помисли назначението за шега, а няколко месеца по-късно обеща, че ако тимът на Раниери стане шампион, ще води едно предаване по бельо. Най-вероятно Линекер вече си глади боксерките защото титлата е почти спечелена, а последната му реплика по темата гласи следното: „Мисля, че никога не съм искал нещо да се случи толкова много, колкото Клаудио Раниери да спечели Висшата лига“. Щом и критиците вече мечтаят за титла, представете си за какво говорим.

А преди началото на сезона залог от 1 паунд за титла на „лисиците“ щеше да донесе печалба от 5000... После, когато някой някъде каже, че във футбола всичко е пари, сетете се за Лестър на Раниери. Романтиката в играта живее, макар и като изключение от нормата.