Българският нападател на сръбския Партизан Валери Божинов може би ще поеме към далечен Китай. Според медиите в Сърбия отборът на Пекин гуоан има сериозен интерес към футболиста, а обсъжданата цена е 1 млн. евро, или два пъти повече от обективната оценка на transfermarkt. Макар да е резерва при сърбите и от време на време да се проявява със селфи на скамейката и неформални покани за секс към малолетни софиянки, Божинов прави добър сезон, вече има 12 гола и показателите му приличат на онези преди повече от 10 години, когато бе сочен за бъдещето на родния футбол.

В началото на 2002 г., тогава 15-годишен хлапак, Валери влиза като резерва в мача на своя Лече и гостуващия Бреша и така поставя рекорда за най-млад чуждестранен играч, дебютирал в италианското калчо. Следващите няколко години са впечатляващи – Божинов се налага в Лече, после оставя следа (някъде позитивна, някъде не толкова) във Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Верона, Спортинг Лисабон, Партизан... Списъкът е непълен и въпреки това дълъг. Фактът е, че някъде около престоя в Манчестър впечатлението отстъпва място на искрената изненада.

И то не от головете, отличната игрова форма и добрите постижения на терена, а заради почти квантовото трансферно движение на вечната надежда. Във всеки възможен момент нападателят поема в нова посока, нищо че малко преди това кариерата му за пореден път е отписана. Така се случи и това лято с Партизан – след безумен период в Левски и трансфер в италианската серия Б, където за цял сезон вкарва цели 6 гола, Валери премина в сръбския гранд... и игра в Шампионска лига и Лига Европа.

Магьосникът се казва Джери Паломба – мениджър и ментор на нападателя, той успява във всеки един момент да извади като жокер от ръкава някоя добра оферта. Точно благодарение на него и напук на Николета, Алисия, малките котета и големите изцепки, Валери продължава да играе сравнително сериозен футбол.

Сегашната китайска авантюра също влиза в графата „чудо изненада“ – след четири титли и тотална доминация в първенството и белградското дерби, сега Партизан преживява доста трудни времена, най-вероятно ще остане извън евротурнирите и вече е на цели 26 точки зад вечния си съперник Цървена звезда. Т.е. бъдещето в Белград в никакъв случай няма да е розово.

И точно в такъв „Титаник момент“ идва китайският милион и шефовете на белградския тим ще трябва доста да помислят, преди да откажат предложението. Макар в един момент Валери да струваше над 13 млн. евро, цената в момента е повече от добра и би дала на клуба възможност за няколко перспективни попълнения. За другата страна решението също носи само позитиви – футболистът ще затвърди славата си на футболен номад, ще се подвизава в гранд от лежерно първенство, ще получава доста добра заплата (сръбските медии предполагат двугодишен договор със заплата 1,5 млн. евро годишно) и ще може да продължи „да се чувства прероден“ и да довърши „тоталната промяна на мирогледа си“ (поне нещо подобно дефинира неотдавна самият той) далеч от сръбските кафани и софийските изкушения.

„Когато Титаник потъва, най-лесно е да скочиш зад борда. Аз няма да го направя, в никакъв случай. Партизан ми подаде ръка, даде ми шанс да се върна на голямата сцена и отново да играя в евротурнирите, а аз няма да го забравя“ – думите на българския нападател на Партизан дойдоха в отговор на темата за трансфера, но всички знаем, че клетвата за вярност няма статут на валиден договор. Пък и решението е първо на клубните босове и чак тогава на класирания под номер 4 в тазгодишната класация „Футболист на годината“ играч.

Големият проблем на Валери не е желанието за игра, нито уменията, нито липсата на достатъчно опит. Всичко изброено е на ниво и фактът, че като резерва можеш да вкараш 12 гола в 19 мача говори достатъчно за качествата му. Но очевидното е толкова тежък воденичен камък, че може би наистина решението се крие в далечен Китай – вместо да дава най-доброто от себе си, Валери губи време за снимки и селфита, ухажване на настоящи и бъдещи половинки, фотосесии, интервюта и какво ли още не далеч от терена. От време на време футболният му живот тотално изчезва, свежда се до запълване на дупки в състава и смени за печелене на време. И от време на време някой скандал „за цвят“, поддържащ „жълтият“ новинарски поток в постоянен режим.

По-добре късно, отколкото никога – току-виж, заобиколен от китайската армия от търсещи модели за подражание фенове и далече от всички балкански замъгляващи главата му страсти, Валери ще направи единственото смислено нещо и ще започне да играе както трябва, да вкарва, да се старае на тренировки, да държи на семейството си и да мисли повече за футбол и по-малко за всичко останало. Защото иначе дори и магьосник като Джери Паломба няма да успее да извади следващия чудодеен жокер от ръкава.