Ако хвърлите камък през прозореца, той със сигурност ще удари по главата някой Ким. Това гласи една стара корейска шега - хората на полуострова с това име са толкова много, че можем спокойно да го определим като златно. И на север, и на юг от 38-ия паралел. Впрочем, самата дума Ким значи именно „злато”.

На второ място в класацията е Ли. Петнайсет процента от корейците носят това име. На трето място е името Парк, като на настоящата президентка - Парк Гън-хе, която през 2012 г. стана първата жена президент в историята на страната.

Общо около 40 процента от 50-милионното население на Южна Корея носи някое от тези три имена, което, съгласете се, говори за доста добра хомогенност на нацията. И е доста лесно, ако забравиш името на някой нов приятел, с когото си се сприятелил на чаша чай в Сеул. Почти сигурно е, че в името си той ще съдържа една от тези три частици.

Преди това, обаче, полетът до Сеул е доста дълъг. Ако идваш от Европа, пътят отнема около 10-12 часа спокойно прелитане над Казахстан, Русия и Китай. Пътувам към Корея в разгара на истерията с Близкоизточния респираторен синдром MERS и ми прави впечатление, че повечето от пасажерите носят маски. Не че аз нямах в себе си, но като видях картината на борда на Бойнга на турските авиолинии, прецених, че след като почти всички са с маски, въздухът около мен е по-чист от всякога. Така че реших да си дишам спокойно.

Минаваше полунощ и бях наясно, че пътувайки на изток само след 3 часа слънцето ще се покаже, предвещавайки двойно по-дълга светла част от деня за мен и хората на полета, някои от които вече похъркваха под медицинските си маски.

Прегледах списъка с филми на борда и с изненада установих, че няма нищо корейско

Ако не сте гледали корейски филм, искрено ви съветвам да поправите този малък пропуск с нещо по-неангажиращо като „The Man from Nowhere” от 2010-та. Изключителен трилър, в който главният герой Ким До Джин разбива могъща престъпна мрежа за трафик на наркотици и човешки органи, за да спаси невръстно съседско момиченце.

Снимка: Светослав Иванов

Може би си мислите, че сюжетът е банален? Във филма обаче Ким толкова брутално се саморазправя с лошите, че твоето лично чувство за справедливост ликува на всяка десета минута. Останалите известни актьори, който участват във филма са Ким Са Ран, която е била Мис Корея преди петнайсетина години и Ким Тае Хун, който успешно влиза в ролята на един от бандитите. Има и още актьори с името Ким, както и с Ли и Парк...

При липсата на корейски филм, който да ме подготви психически за седмицата в Сеул, се спрях на първа част на „Кръстника”, който щях да гледам за 55 път. И този път нямаше изненади – старият дон омъжи дъщеря си, Майкъл се появи с Кони, Сантино преби мъжа на сестра си, застреляха го, Турчина се опита да убие Стария дон, Майкъл уби Турчина и да не забравяме сцената с отрязаната конска глава, с която холивудския продуцент осъмна в леглото след посещението на Том Хейгън.

След като всичко това приключи, и около нас се съмна. Съжалявах, че не се опитах да поспя. Прекарах следващите девет часа в опити да го направя, докато не чух, че скоро ще кацнем на „Инчеон”.

Най-технологично развитата страна в света днес се познава още от летището.

„Инчеон” е обявявано за летище номер едно на планетата в десет последователни години. То прилича на една огромна зала, чиста като аптека, в която всичко е подредено като на изложение.

Движа се през идеално прав коридор, подминавайки десетки изходи и стотици гишета. Сменят се най-различни стрелки и табели, а навън виждам голф-игрище, стаи за масаж, казино и няколко ресторанта. Слизам на долното ниво, за да се запозная с автоматичната система за транспортиране, която трябва да ме достави до залата за митнически и паспортен контрол. На пода е посочено точно къде трябва да се подредим на три прави опашки, за да влезем в електрическото влакче.

Снимка: Reuters

Неделя вечер е и по магистралата към Сеул, който се намира на 70 километра от летището няма задръствания. Слънцето бавно спуска към земята последните си лъчи за деня преди да се скрие окончателно зад небостъргачите. Още оттук е ясно, че Сеул е огромен, подреден и много чист град, който изглежда приветлив.

Статистиката показва, че престъпността тук е много ниска, а притежанието е на оръжие е абсолютно забранено.

Има един интересен факт, който прави битката срещу престъпността в тази част на света наистина уникална. Когато вината на някого се докаже, независимо дали той е убиец, изнасилвач или крадец, той се принуждава да пресъздаде престъплението си по начина, по който го е извършил.

Картината е смайваща – престъпникът е с вързани крака и ръце, воден от полицаи, които го принуждават да направи възстановка на деянието си, често пред телевизионните камери. Така освен присъда, често престъпниците са обект на публично унижение.

Пушенето, дори и на улицата също е забранено. Ако нарушиш забраната те грози глоба, която се равнява на около 100 долара. Настанявам се на 19-ия етаж на шикозен хотел и с изненада установявам, че в стаята ми за всичко си има бутони – завесите, светлината, дори за различните функции на тоалетната чиния се контролират електронно чрез натискането на някакъв бутон.

Това ми подсказва, че за да си успешен турист в Сеул, трябва да имаш поне средна компютърна грамотност. Иначе те чакат безброй комични ситуации дори и при най-естествените човешки нужди.

Явно, пристигането в страната е като пристигане в бъдещето.

„В целия ни град има безплатен WiFi интернет.”, похвали ми се един от служителите на рецепцията в хотела. Не само това. Южна Корея може да се похвали с най-бързия интернет в света, в което няма нищо изненадващо, като се има предвид, че това е родината на някои от най-големите световни технологични гиганти.

Те се развиват в пълен синхрон с някои основни характеристики на корейската народопсихология.

Първо, тук хората казват много по-често „ние” отколкото „аз”. Социалната йерархия в миналото е слагала учените на върха на пирамидата. На второ място са фермерите. Всяка година корейските университети бълват хиляди добре образовани инженери, архитекти и хора, завършили всякакви технически и математически специалности.

Хуманитарните науки са в пъти по-малко популярни, защото просто местната икономика няма особена нужда от толкова юристи или психолози, колкото в Европа.

В следващите дни ни очакват много приключения. Ще ви срещна с един млад предприемач от България, който освен че притежава най-модерния ресторант тук, има и статут на звезда заради участието си в местно кулинарно шоу. Само на 45 минути от Сеул, този космополитен град, започва границата със Северна Корея, която също няма да пропуснем.

Следващата седмица очаквайте още – на театър в Корея и особености на корейския парламентарен живот.