„Те се реят, Джорджи”
Страхът е основният инструмент за управление на света днес. В по-широк смисъл – страх от различията, страх от тероризъм, страх от ядрена война, страх от финансов колапс, страх от съседите. Политиката като цяло изцяло се основава на страх – че другият е по-лош от мен, а не аз с какво съм по-добър.
  • Последни
  • Най-четени

  • 6
    0
То - Стивън Кинг - колаж

Снощи гледах "То". Втората екранизация на романа на Стивън Кинг се очакваше с огромен интерес в цял свят. И от моето поколение, защото навремето, когато го пуснаха по Ефир 2, във времена, в които точки и предупреждения нямаше, десетки деца изпаднаха в ступор.

Но "То" ми даде повод да споделя някои мисли с вас, които, независимо дали сте фенове на Кинг или не, съм сигурен, че ще разберете.

Страхът идва обикновено в детството и атакува, когато си сам. Повечето от нас бягат от детските си страхове, които уж изчезват в периода на съзряването, но когато са непобедени те често се завръщат. Имах възможността да споделя с приятелите си във "Фейсбук", че тогава започва и "реенето" в страховете на големите, до края на живота.

They float, Джорджи, както се казва.

Защо ви казвам това? Защото страхът е основният инструмент за управление на света днес. В по-широк смисъл – страх от различията, страх от тероризъм, страх от ядрена война, страх от финансов колапс, страх от съседите. Политиката като цяло изцяло се основава на страх – че другият е по-лош от мен, а не аз с какво съм по-добър. Цели държави се управляват чрез насаждане на страх – от Северна Корея, откъдето бяга една от днешните ни гостенки, до някои уж "свободни държави" и от двете страни на океана, чиято политика се основава на страха от такива като Северна Корея или страха един от друг.

Така се ражда и страхът в личен план – страх от провал, страх от материални загуби, страх за здравето, страх за близките, страх за себе си, страх от сянката си. Има държави, в които дори всеки може да си купи оръжие, за да се защити от собствения си страх, мислейки си, че оръжието в джоба е израз на свобода или на лично право.

Медиите в световен мащаб също стават съучастници за насаждането на страха, снощи един превъзбуден тип се появи по Си Ен Ен, за да обяснява за силата на вятъра докато около него хвърчат прозорци, врати и части от къщи. Той не показваше какво се случва, а показваше себе си на този фон.

Освен ненужно, подобно преиграване е много симптоматично за играта със страха. И всички сме длъжници, защото със страха не се играе.

Големите са се предали. В "То" те са слепи и зомбирани. Само децата са тези, които имат сетивата, за да се преборят със страха. Защото те още не го познават. И опирайки се на приятелството, споделянето и състраданието, получават смелост, която ги прави истински хора и смелост, която е все по-малко присъща за големите.

  • 6
    0
Още по темата