Окончателната подредба на лицата в листите на някои партии показва абсолютната неспособност на същите тези партии да предложат алтернатива на собственото си безсилие. Уж трябваше да гледаме нови лица, но от листите надничат някои добре познати личности, които влизат в ролята на наемници, които заради „келепира“ променят убеждения, в които години наред са се клели.

И тук решението на режисьора-антикомунист, които преди няколко месеца пишеше писъмца до посланиците на ООН срещу българската кандидатура, е само мръсната пяна на политическата тоалетна. Най-малкото самият той явно в момента не разбира, че не можеш да си против Москва, вливайки се в редиците на формация, близка до Анкара, просто защото геополитически Ердоган и Путин не са особено далеч един от друг в момента. Но това е непонятна тема за класическия „антикомунист“, който така и не дочака „танковете да дойдат“. Поне да беше попитал друго „ново“ лице на българската политика – журналистът, който вече на „30 бил звезда“. Той щеше да му обясни.

В арабския език думата „кайма“ се свързва с изборна листа. На турски пък „кайме“ се свързва с банкнота, но от тези, по-едрите. Не мога да преценя дали тези листи ми приличат повече на кайма, на каймета или и на двете… 
Хрущят жили, мели се месо и съвест, капят каймета.

Дори архонтите не са това, което бяха. Навремето попитах един от първите евродепутати, излъчени от „Атака“ защо след като са против Европейския съюз, заминава да е евродепутат на пълна заплата? Той ми отговори – защото ние ще ги унищожим отвътре.

Явно и господин архонтът ще унищожава довчерашните си политически противници, впивайки се в сърцето на „врага“. Може скоро и религията си да смени. Кой знае… А всъщност „кой“ може и да знае.

Преди няколко месеца Бойко Борисов, тогава премиер, обяви „тържественото отпътуване“, както се нарича в дипломацията, на Делян Пеевски в чужбина. Накъде е отпътувал? С какво е отпътувал? Защо е отпътувал? Така и не разбрахме.

Но фактът, че Пеевски отново е кандидат за депутат означава ли, че тържествено се е завърнал? Завърнал се е, колкото е и отпътувал. Трябва да питаме Борисов, ако все още е наясно с летателния му план и пътната му карта. Защото, когато стане дума за депутата, който не обича да ходи на работа, всички странно мълчат. Особено червените, чието последно правителство катастрофира, въпреки целувките по Цариградско.
За каква промяна си говорим изобщо тогава?

След като всеки нормален човек в момента гледа как група хора се опитват да го правят на глупак все по същия евтин начин. Ето заради такива неща смятаме политиката за мръсна работа. И листите се пълнят с подобни личности. Затворен кръг. Така изчезнаха думи като чест, достойнство и принципи. Тоест, думите си седят в имената и лозунгите на някои партии, но смисълът се изпари.

Докато светът се готви за борба с Fake News, ние за пореден път се готвим за Fake Parliament с кайма и каймета. Май танковете си дойдоха отдавна. И ни газят леко, но сигурно.