В поредния трагичен епизод от нашия общ сън, много от нас се чудят как може това да е реално. Както в "Магьосника от Оз", торнадо вдига къщичката на малката Дороти, която, въпреки страха, ляга и заспива дълбоко, оставяйки се вятъра да я отнесе към неизвестното. Това обаче не е приказка, защото нито имаме вълшебна страна, нито добър магьосник, който да ни спаси.

Останаха ни само вещицата от Изтока и вещицата от Запада. Каква е тази демокрация, която обърка света до толкова, че след като беше наложена с войни, разпали конфликти, които погубват всичко, в което вярвахме?

Каква е тази Европа, която години наред преследваше американската мечта, която се оказа празна като балон?

Какъв е този западен свят, който не спира да продава оръжие, което подхранва десетките малки и големи смъртоносни конфликти в държавите, чийто граници бяха начертани от същите тези европейски сили преди по-малко от сто години?

Белгия продължава да продава оръжие на Саудитска Арабия. Германия продава все повече оръжие на Саудитска Арабия. Франция ще продаде смърт за 10 милиарда, а Брюксел въпреки атентатите на летището продължава с нови и нови оръжейни договори. Българско оръжие отдавна е на сирийския смъртоносен театър, а САЩ и Русия продават на всички.

Нормално, за този сън, това е нормално. Уж Франция беше против войната в Ирак, но стана мотор за свалянето на Кадафи. Социалните медии, които разпалиха Арабската пролет, сега изпращат милиони бежанци към Европа. Използват се за създаване на терористи и зловеща пропаганда, която мие разума от мозъците.

Образователните системи на Изток са напълно сринати. Хора, които не могат да си напишат името хващат оръжието, което "миротворците" от запада са им продали. Убиват, рушат, газят. Вещицата от изтока им говори, че вещицата от запада е виновна за това, че страните им горят. Настройват ни едни срещу други, а неграмотните и лабилните са готови да убиват в името на неща, които дори не разбират.

Плашилото все още няма сърце, но образът е универсален - не може и не може да разбере кое е добро и кое лошо. 

Живеем със странното чувство, че демокрацията все повече се доближава до диктатурата. Историята затваря още един цикъл - така, както са се разпадали империи и монархии. Тоталитарни ли ще са отново режимите на бъдещето? Чуйте децата си - на кого се възхищават, за какво говорят, кое и как надхвърля прагът им за търпимост, толерантност и справедливост?

Защото не може с едната ръка да пускаш гълъба на мира, а с другата да подаваш автомат. Не можеш с едната ръка да говориш за толерантност, а с другата да преговаряш с тирани. Тогава и поколението, което расте в тези времена ще се блъска в деструктивни крайности. 

Шизофренен сън. След Ница за пореден път си казах, е на Изток, пред очите ни се разпадат държави. На Запад, пред очите ни се разпадат ценности. И на двете места умират хора. С тях си отива все по-голяма част от нашата цивилизация. След Турция вече съм напълно убеден, че вещицата от Изтока танцува зловещ танц с вещицата от Запада. Торнадото ни върти ли върти, а събуждането е все така далеч.