Никога досега американците не са били управлявани от толкова много богаташи. При това бъдещият президент Доналд Тръмп, чието състояние се изчислява на около 3,7 млрд. долара, далеч не е най-богатият в кабинета, който от 20 януари догодина ще определя съдбините на Съединените щати.

Богаташите в кабинета на Тръмп

Бетси ДеВос, чието семейство притежава 5,1 млрд. долара, ще оглави Министерството на образованието. Състоянието на бъдещия министър на икономиката Уилбър Рос възлиза на 2,9 млрд. долара. Неговият заместник Тод Рикетс също е милиардер.

Милиарди притежава и семейството на бъдещата министърка на транспорта Илейн Чао. А ако Харолд Хам стане министър на енергетиката, трябва да добавим още към 15 млрд. долара.

Бъдещият министър на финансите Стив Мнучин изглежда на този фон направо беден – неговото състояние се изчислява на 40 млн. долара.

Да, богатството не е грях. Най-малкото пък в американската политическа система, където изборната кампания за място в Сената струва няколко милиона долара. С тези номинации обаче Доналд Тръмп сам си създава сериозен проблем – защото поставя под въпрос собствената си благонадеждност.

Месеци наред Тръмп обещаваше на своите поддръжници, че ако бъде избран за президент, ще пресуши блатото във Вашингтон. Именно това популистко обещание му донесе мнозинството от гласовете на белите американци с по-ниски доходи.

Тази закана се хареса дори на някои демократи, тъй като по този начин Тръмп едва ли не застъпваше позицията на Бърни Сандърс, който винаги се е определял като социалист.

Но тъкмо тези избиратели едва ли проявяват разбиране за номинациите на Тръмп. Защото всички тези кандидати принадлежат към онази висша прослойка от Източното крайбрежие, чието господство Тръмп обеща да отмени.

Затова не е никак учудващо, че макар още да не е встъпил в длъжност, Тръмп вече търпи остри критики заради неудържаното си обещание. Той и неговите рупори се опитват да аргументират с твърдения като това: всички тези хора били политически аутсайдери, поради което имали по-добър поглед върху нещата, които трябва да се променят във Вашингтон.

И още: тъй като били свръхзаможни, не били подкупни, а и с придобиването на богатството си вече били доказали, че са „победители”.

Какво знаят за живота на обикновените хора?

Съмнително е обаче дали този кабинет от милиардери и милионери е в състояние да разбере как живее и на какво се надява американецът от средното съсловие. Да, вече беше обявено намаляване на данъка общ доход, но тази мярка ще се отрази добре не само на хората от средното съсловие, а и на богатите.

И ако през следващите четири години в Америка се наложи една политика, която облекчава богатите, без да подобрява осезаемо положението на средното съсловие, броят на разочарованите, с чиито чувства Тръмп се заигра така виртуозно по време на предизборната кампания, неминуемо ще нарасне.

И още нещо: подобно развитие би означавало победа на капитализма над демокрацията.

Коментар на Оливер Кюн, „Дойче веле”