В първите дни на юли 2014 г. Григор Димитров е само на крачка от онова, което всички очакват от самото начало на професионалната му кариера. В храма на тениса - "Уимбълдън", българинът се изправя срещу Новак Джокович на полуфиналите. Почти докосва успеха. Но почти.
Месец по-късно вече е на 8-мо място в световната ранглиста. Шеметното му израстване е отчетено с възторг от съперници, експерти и медии. Прогнозите са, че посоката ще бъде само една - напред и нагоре до самия връх.
Само че приказката не се разви по този сценарий. Последва падение вместо възход - Григор изпадна от топ 10 още през октомври 2014 г., а след това сякаш забрави да играе голям тенис. Започна 2015 г. под №11, а в края й вече бе 28-и. Все по-често се пишеше и говореше за раздялата с Мария Шарапова и романса с Никол Шерцингер, все по-рядко за сервиса и бекхенда.
2016-а логично започна още по-лошо и в средата й Димитров вече бе №40. Специализираните издания бързаха да го наредят сред големите разочарования и неосъществените таланти. А прякорът му Бейби Федерер внезапно придоби леко комичен смисъл.
Някъде точно по това време се появи информацията, че Григор е започнал работа с нов треньор - Дани Валверду. 31-годишният бивш наставник на Анди Мъри и Томаш Бердих явно уцели вярното копче още при първия си опит, защото последва нещо забележително.
В края на сезона Григор вече фигурираше под №17 в ранглистата. Дойде ред и на подготовката, а кратък филм на АТП ни показа един целеустремен тандем.
Останалото е всеизвестно. Десет победи от десет мача от началото на 2017 г. Титла в Бризбейн. Най-добрият тенис през кариерата. Гарантирано минимум 13-о място в света. И обещание не просто за титла от Големия шлем. А за първата от многото. И защо не за цяла ера...
