Нищо ново под слънцето
Историята често обича да ни се усмихва. Въпросът е да я разберем
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 12
    2
Коментар - колаж

Историята често обича да ни се усмихва. Въпросът е да я разберем. Защото много по-умни хора от мен са казвали, че нищо не започва от днес.

Имало е периоди толкова бурни в българския политически живот, че държавата е функционирала без парламент и то не по време на война, а когато корупцията достига до такива размери, че и цар и народ решават, че временно парламент не трябва да има.

Бил прекрасен майски ден, като днешния, само че датата била 19 май. Осъществява се превратът на "Звено", а парламентът престава да съществува не временно, а за цели четири години. Обществото крещяло, че е нужно обновление и хората били призвани да избират своите нови депутати чисто мажоритарно. Поздравления, имаме дежа вю.

На жените още се разрешава да гласуват, а за мъжете гласуването се превръща в задължително година по-късно. Но какво е мажоритарният вот без защитни механизми, които да спират богатите членове на компрометираните партии да купуват своите места и в новия парламент?

Така точно преди 80 години Борис Трети издава указ за новите изборни правила, сбъдвайки мечтата на всички подкрепящи мажоритарните избори. Правото да бъдат избирани се отнемало на всички лица, имащи търговски отношения с държавата.

Целта била да се ударят ръководствата на старите партии и техните спонсори, които се въртели около обществените поръчки, защото това винаги е бил най-сигурният и лесен бизнес - държавата ти дава, а ти даваш на актуалните политици, които са на власт.

Нищо ново под слънцето. Забрана да се кандидатират получават и всички осъдени или обвиняеми, защото в парламента били нужни хора, неопетнени и честни.

И някои от тях влизат мажоритарно – като спасителят на българските евреи Димитър Пешев, който оглавява точно този парламент, който бил намален до 160 депутати.

Но България се напълнила с кандидат-депутати, честни и почтени хора, които обаче били толкова много, че избирателят започнал да се губи в програмите и обещанията им. Те имали право да са кандидати само в един район и да агитират в един район, а не както сега – най-висшите партийни кадри да водят листи само в градове, които са посещавали само на екскурзия или почивка.

Появили се и много "паразитни кандидати", които трябвало да разсейват гласовете на достойните, а управляващите правели всичко възможно да възпрепятстват опонентите си.

Ето ви и първият извод - мажоритарният вот, макар и добър като идея, до голяма степен зависи от хората, които са на власт в момента.

24-то Обикновено народно събрание било избрано напълно мажоритарно, но силният човек си оставал цар Борис. То съществува една година, преди да бъде сменено от нови хора, някои от които ще бъдат осъдени и убити след края на Втората световна война.

По-нататък историята я знаем всички. Това бил спорен, но на моменти добър период в българската история на голям икономически растеж. Време без партии, но с цар и генерал, не един, а много, които помогнали да "Звено" да вземе властта. Сега генерал има, но царят се е оттеглил.

Остава ни само ясната представа, че 80 години след първите мажоритарни избори, те могат да се завърнат, отново написани от тези, които имат най-много власт. Но каква е тяхната битка и знаят ли какво правят?

Например как ще спрат богатите хора от компрометираните партии да купуват своите нови места? Ето тези отговори трябва да очакваме, другото е популизъм.

  • 12
    2
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре