Докато от "Стамфорд бридж" се обясняват в любов и постоянство на трупащия противоречиви резултати Жозе Моуриньо, а в Манчестър обясняват грешните стъпки на "Юнайтед" с контузии и малшанс, един друг треньор съвсем очаквано се превърна в пътник. Става дума за мениджъра на "Ливърпул" Брендън Роджърс, който бе освободен от поста си едва ден след градското дерби с "Евертън", завършило с безличното 1:1. Резултатът изобщо не беше плашещ в случая, но играта на "червените" и все по-обичайната им безизходица в иначе важни мачове "взеха главата" на Роджърс и така отново върнаха на дневен ред плановете от това лято и така очаквания рефрен "Клоп на Коп". Дали немският спец ще дойде в града на "Бийтълс" или пък на Острова ще се завърнат Андре Вилаш-Боаш или Карло Анчелоти са съвсем други въпроси, чиито отговори най-вероятно ще бъдат дадени в близките дни. По-интересното в случая е какво има най-голямата заслуга за уволнението на Роджърс:

Играе карти без купите

Брендън Роджърс беше начело на "Ливърпул" три сезона, в които не успя да спечели нито един трофей. От общо 165 мача, селекцията му спечели половината (83), а най-големият му успех беше сезон 2013-2014, когато "Ливърпул" беше в играта за титлата и една глупава грешка в края на сезона ги прати на второто място. За целия престой на "Анфийлд" Роджърс може да се похвали още и с един полуфинал за ФА къп, малко амбициозни резултати... но и цяла дузина епични загуби. Звучният шамар от "Реал" в Шампионската лига (3:0 още на почивката), загубените дербита с претендентите от топ4 в Премиършип (дежурното 3:0 от "Юнайтед") и дори мъките срещу средняци (спомнете си само 6:1 срещу "Сток Сити" през май) станаха нещо обичайно. А миналия сезон "Ливърпул" тръгна повече от трагично и, вместо да задържи инерцията от сребърните медали, символично изпрати 12-тия кръг на 12-то място.

Недоволството на 12-ия играч

Точно заради тези резултати Брендън Роджърс измина трансформацията от любимец на Коп до най-големия грешник няколко пъти, и то със сериозни амплитуди. Отначало към него имаше огромни очаквания и уважение, после започнаха да се чуват критики, перфектният отговор дойде със сребърните медали и многото голове преди два сезона, а след това всичко тръгна надолу и стана така, че единствените неща, които могат да зарадват Ливърпул, са албум на "Бийтълс" и оставката на Брендън Роджърс. Скандално беше и присъствието на Пуул в Европа – появата в групите на Шампионската лига през 2014 г. беше отчетено като "завръщане" на тима на мястото, на което принадлежи по право. Но невъзможността за класиране и неособено вдъхновената игра в Лига Европа преди и след това станаха поредната черна точка във визитката на селекционера. Тазгодишният колеблив старт с едва 3 победи от 8 мача, 10-ото място с 12 точки, почти недостижимо далече от "Сити", "Арсенал" и "Юнайтед" бяха капката, която преля чашата на търпението на Коп и прати мениджъра в изгнание, а провали като равенството 1:1 с тима от Втора лига Карлайл за Купата на лигата просто доказаха правотата на решението.

Харчиш повече, отколкото трябва

След добрия сезон през 2013-2014 Роджърс имаше няколко "коза в ръкава" – освен одобрението на феновете и добрия отборен дух, касата на клуба също беше пълна след продажбата на Луис Суарез. Вместо да намери адекватен силен заместник на "най-виновния" за сребърните медали, мениджърът се втурна в търсене на "грозното патенце" сред подценени или млади футболисти. Част от отбора станаха Лазар Маркович, Деян Ловрен, Адам Лалана, Емре Чан и... Марио Балотели. Особено последният си беше изключително рискова инвестиция, която трябваше да бъде като сигнална лампа за предстоящите трудности. Италианецът успя да вкара едва четири гола, но и да се забърка в расистки скандал и да покаже, че изобщо не му е мястото на Мърсисайд. Но за Роджърс вече беше късно.

Снимка: EPA

 

И то не за когото трябва

Като огромна грешка, и то най-вече на Брендън Роджърс, се оценява не само привличането на Балотели и компания, но и напускането на Стивън Джерард. Капитанът и символ на "Ливърпул" беше знакова част от гръбнака на печелещия тим на Роджърс заедно със Суарез, Стърлинг, Стъридж и Коутиньо и въпреки напредналата футболна възраст и няколкото спада във формата (да, и онова подхлъзване), Джерард имаше какво още да даде на "Ливърпул". Вместо това, капитанът се озова отвъд Океана, а за Роджърс започна една трудна одисея в търсене на силна средна линия и издръжлива защита.

В същата графа може да се добави и сагата със Рахийм Стърлинг. В началото на 2015 младокът отказа да поднови договора си и започна да работи в посока трансфер към Манчестър Сити. Мениджърът не успя да промени решението на нападателя, не успя да отговори на амбициите му и в крайна сметка го загуби. Което пък, след продажбата на Суарез и контузията на Стъридж, превърна головата машина "Ливърпул" в доста по-беззъб отбор и удари Роджърс с пълна сила. Този сезон мениджърът се опита да промени нещата с привличането на Бентеке, но головете на сметката на "Ливърпул" все така ги нямаше. Точно както вече го няма и Брендън Роджърс, идва редът на следващия...