Премиерът ме помоли да почивам лятото в България. Казвам „помоли”, защото съм българка, а той се обърна към всички българи. Да спасяваме родното. Всяка година по това време, когато лятото наближава, заетите в туризма все по-пронизително изплакват колко е трудно и как сезонът е пред провал. С цялото ми уважение към този бизнес, ще отговоря и на тях и на премиера „Не, благодаря”. Предпочитам да бия път до Гърция и Турция. И ще обясня защо.
Колкото и да е странно, проблемът дори не е в парите. Не, че в България се почива евтино, но някак си на пръв поглед изглежда доста по-икономично да отидеш за една седмица на родното Черноморие, отколкото в „далечна” Гърция. А Гърция не е нито далечна, нито скъпа. Пътува се удобно – по магистрали и широки пътища. С парите, които давам за почивка на някой къмпинг в Халкидики, си купувам много повече, отколкото у нас. Къмпингът в Гърция има модерни бунгала и каравани – чисти, напълно оборудвани. Оборудвани до вилици, лъжици и купа за салата. И барбекю в двора. Има басейн, магазини, алеи, чист плаж. Има и други „луксозни” удобства – бар на плажа с любезни сервитьори, които носят бутилка с вода до шезлонга, дори и когато не си поръчал нищо. Да не забравяме – шезлонгът и чадърът са безплатни. В малките ресторантчета наоколо работят усмихнати хора. Обикновено самите собственици сервират по масите. Заговарят туристите, запознават се. Винаги се интересуват откъде сме, колко е голямо детето, за първи път ли сме там. А когато сме за втори, вече се държат като приятели. И изобщо не ме интересува дали когато влязат в кухнята, псуват по българите. За мен е важно, че ми носят вода, хляб и десерт – комплимент. Със сигурност са калкулирани в цената, но тя изглежда напълно приемлива, на фона на приятното изкарване.
Какво ми се случва в България. Давам пример с място, съизмеримо с гореописания къмпинг. Северното Черноморие. Бивш детски лагер. Бунгала на брега на морето, построен допълнително малък хотел. Някой някога след избухването на демокрацията го е купил, инвестирал е веднъж няколко десетки хиляди лева и оттогава печели ли, печели. Съвременното название на мястото е „комплекс”. Та, в бившия детски лагер, цената на бунгалата е съизмерима с тази на бунгалата и караваните в Гърция. Но! Половината къщички са неремонтирани. Мръсни, мухлясали, с ръждиви тръби и отдавна немити тоалетни. Мирише. Обновените бунгала се дават на „чужденците”. Чужденците са семейства от Чехия и Полша, които вечер запиват пред бунгалото и пеят до зори. Това за човек с малко дете си е истински кошмар. Аха си го приспал, чужденецът запява в 3 през нощта. Романтика. А, има и жаби. Вътре в бунгалото.
За турското обслужване дори няма какво да се разказва – всеки, който е бил на курорт, знае. Въпреки че всеки от нас си влачи комплексите от учебника по история, няма как да не признае, че те са ненадминати в гостоприемството. „Комшу”, като кажат и се разтапят – то ти мият ръцете, носят ти люти чушки, вода. Там няма „няма” – ако искаш таратор, ще ходят две преки до съседно заведение и ще ти донесат таратор. Всичко ще ти донесат и ще си отворят магазина специално за теб, ако искаш да си купиш ябълка.
За да обобщя. В българските курорти, досущ като в половината квартали на София, е презастроено, мръсно, пренаселено. Шумно. Плажовете са пълни с боклуци, чадърите и шезлонгите струват скъпо. В частните квартири все още не те искат само за две вечери, защото не им излиза сметката да перат чаршафи. В кръчмите е скъпо, не дотам вкусно. Сервитьорите са уморени и не ме харесват особено, дори малко ме мразят, защото аз съм на почивка, а те – на работа. На никого не му пука дали ще остана като клиент или ще си отида. Затова не се усмихват, не носят безплатен хляб и сами си закръглят сметката в своя полза. Пътищата са разбити, сергиите с гащи и грозотии стоят. И нека никога не забравяме чалгата. Тя е навсякъде. И ако на „чужденците” им е екзотично да слушат воя на фолка, аз не мога да прекарам едноседмичната си почивка с тапи за уши. Всички по хотели, рецепции и паркинги мрънкат, оплакват се, сърдити са. Мерят те отгоре до долу – колко струваш, колко ще дадеш. Ти си ходеща кесия с пари и никой не си прави труда да прикрие това.
Затова – в редките случаи, когато попадна на мил сервитьор, управител на хотел или собственик на квартира, не го забравям никога и често се връщам. Но тези хора са изключения, от които никой не взема пример. За съжаление.
Затова – мен не ме бройте. Помолете „чужденците”.
