Нашествието на консуматорските маси
Това вече не са онези пътешественици, които идват да научат, да общуват. Това са консуматорски маси, нахлуващи с парите си, искащи забавления и очакващи да ги обслужваме, коментира Ивайло Дичев
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 1
    0
Плаж
Снимка: iStock

Българската публика сигурно е била изненадана, когато тази пролет научи за нападенията на анархисти срещу британски туристи в Каталуния: обругаваха ги, пръскаха ги със спрей, пукаха гумите на автобусите им. После, пак там, дойдоха терористичните акции, чиято кулминация според плана била взривяването на „Саграда Фамилия“ – туристическата катедрала в Барселона, замислена от Гауди като „катедрала за бедните“.

Колкото и различни да ви изглеждат тези два новинарски потока, между тях има нещо общо: народите започват да се вдигат на бунт срещу този централен ритуал на глобализацията.

Младите левичари-автономисти от АРАН се борят срещу частното присвояване на печалби от индустрия, която изсмуква ресурсите на общността. Ислямо-фашистите пък са обидени от циничното излагане на неравенства, тела и култури, което ги маргинализира на глобалната сцена.

Да се готвят Париж, Лондон, Прага...

Но войната има и други измерения. Туристически градове като Венеция (55 хил. постоянни жители, 20 млн. посетители годишно!) са практически унищожени от масовия туризъм. Само си го представете: върволици от хора се движат безспирно по централните улици, надничат в прозорците ви, търсят преживявания, напиват се.

Венеция
Снимка: iStock

Все повече граждански асоциации се заемат да бранят градския си начин на живот. Не културата, пакетирана за туристите, каквато е споменатата ексцентрична катедрала. Културата, която градските активисти в Лисабон искат да върнат – това са кварталните магазинчета, атмосферата на уличките, хубавата храна, кварталното общуване.

Амстердам пък, превърнат в нещо като нашия Слънчев бряг от британските туристи, се бои, че става огромен увеселителен парк – място, където не само се „пълзи" от кръчма на кръчма и от витрина с проститутки към следващата, но и се организират чудовищните 300 фестивала годишно.

Амстердам
Снимка: iStock

Музей е днес великата преди Виена, на път са Париж, Лондон, Прага.

Конфликтът се изостря още повече от юберизацията на тази индустрия, т.е. предлагането на частни квартири чрез платформи като „Еърбиенби”(Airbnb) извън националните регулации. Уж настанявам в къщата някой познат, а всъщност печеля от един съвсем неизвестен клиент. Тази практика (заедно с нискотарифните полети и възхода на китайската средна класа) не само увеличи абсолютната маса туристи и позволи заобикалянето на данъчните закони, но и предизвика рязко вдигане на наемите в туристическите градове.

Защото ще даваш ли жилището си целогодишно на някой сънародник, ако можеш за няколко дни да изкараш същата сума? Предприемчиви бизнесмени изкупуват цели блокове като неофициални хотели – различавали ги по това, че на прозорците нямало цветя – няма жители, само приходящи. В Лисабон вече не правят договори за наем по-дълги от 3-6 месеца, защото цените непрекъснато се вдигат! И само си представете как изглежда това откъм младото португалско семейство, което опитва да намери начин да уреди живота си.

В Германия този проблем е най-остър в Берлин. Тази страна възприе и най-радикалното законодателство – ограничи даването под наем на собствено жилище до 50% от площта му и въведе 100 хил. евро глоба за нарушения на данъчното законодателство.

Не пътешественици, а консуматорски маси

Градските бунтове, подкрепени разбира се от традиционната хотелиерска индустрия, със сигурност ще доведат до мерки на европейско ниво. Впрочем много туристически места вече самостоятелно въведоха квоти за туристи – Помпей, Дубровник, будистките храмове в Непал, Антарктида.

Някъде причина е застрашената култура, другаде – природата, но главното е раздразнението на хората от новия стадий в глобалната мобилност. Туристите нахлуват с парите си в жизненото Ви пространство, превръщат Ви в забавление, завъртат цялата енергия на града Ви около това да се опошлява наследството и да се продава кич.

Това вече отдавна не са пътешествениците, които идват да научат, да общуват – това са консуматорски маси, които знаят, че трябва всяка година да бъдат някъде другаде, за да поддържат статута си на средна класа. Били ли сте в „Саграда фамилия”? Ах да, тази неоготика…

Разбира се, има страни, като ударената от терористи Турция, или лакомата за постъпления България, които се радват на антитуристическите настроения и призовават – ами идвайте при нас! Дали единството ни по въпроса обаче не е малко изфабрикувано? От една страна тече мощна битка срещу ликвидирането на природата от туристическия бизнес – и тя вече години е сред най-сериозните форми на гражданска мобилизация.

Николина Ангелкова: И това лято очакваме ръст в туризма между 7 и 10 процентаТя призова при резервации хората да правят проверка в сайта на министерството на туризма дали туроператорът имат застраховка

По-камерна е съпротивата на професионалните организации срещу подмяната и диснификацията на българската култура с цел евтинджийски цирк за пред чужденците. От време навреме става скандал с пиян руснак, скинари пребиват турист с неподходящ цвят на кожата. Не е без връзка раздразнението на обществеността от шума, дрогата, пиянските турове, проституцията по курортите – още не сме достигнали до истерията на туристически страни като Египет и Тунис, където то изби в тероризъм, но деморализацията е в ход.

Добавете към картината и това, че туристическият бизнес у нас съдържа в структурата си възможност, ако не необходимост от корупция – подкупват кметове, кооптират полицаи, плащат за строителни разрешения, насъскват пресата срещу зелени организации. Кой има ресурс да прави това? Имаме представа, нали?

След такса „Стол” – такса „Нищо”Министър Ангелкова разпореди проверки в заведението в Харманли

В България сме далеч от антитуристическите бунтове, много съграждани добавят към доходите си със слугуване по морето, а икономисти и управляващи май по-скоро мечтаят Несебър да се превърне във Венеция. Но аз не бих подценявал недоволството, което неминуемо ще се надигне и тук, необходимостта от предварваща стратегия за привличане на по-малко, но по-качествени и платежоспособни туристи.

Заслужава ли си?

Дълго търсих колко се приходите от туризъм за миналата година – все попадах на това, колко хора били дошли и колко процента повече било от предната. В последна сметка открих, че чуждестранните туристи са оставили 6,6 млрд. лв. – не чак толкова много на фона на деветдесет и нещо брутен продукт. Хубаво, че го има, вярно – добавя нещо към държавния бюджет.

Но дали нямаше да е по-добре да инвестираме цялата тази медийно-политическа енергия в някакъв по-перспективен ресор? По-безопасен в социално отношение? 

Автор: Ивайло Дичев, „Дойче веле”

Дойче веле
  • 1
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре