Това е най-силният опиат.

Предизвиква еуфория, чувство за сигурност и недосегаемост, а отказът е труден заради сблъсъка с реалността.

Хероинът е мръсна дрога и води до пристрастяване почти веднага. Но има опиат по-силен него – властта.

В последната седмица наблюдаваме играта на зависимите. Абстинентни политици, които търсят всякакъв начин за още една доза от същото. Няколко грама власт в повече, още няколко месеца, за да може да продължат измамното чувство, че нещо зависи от тях.

От няколко дни слушаме как този парламент не бил изчерпал своя потенциал. Това убеждение на президента ме накара да се замисля. Какво се крие във въпросния „неизчерпан потенциал“? Първо, имаме една партия, която подаде оставка заради провала си на президентските избори. Тотален и шумен провал, който малцина по върховете на тази партия очакваха. Тази партия е в коалиция с политическо образувание, което се нарича „Реформаторски блок“, но нито е точно реформаторски, нито е точно блок. И да го санират, този блок си остава типичният български блок, в който половината съседи не могат да се понасят, трудно се поздравяват, но видят ли се на морето – прегръщат се. И после пак се псуват.

Имаме си патриоти, които до преди година и малко се караха чий пръст е по-златен, но през седмицата вече се видяха министри „за един ден“.

Имаме група на ДПС, чийто лидер беше прокуден и създаде нова партия. Той седна редом до независимата Ана Баракова, която влезе в парламента с някакви хора, които използваха парите на един банкер в изгнание, за да си проправят път в политиката. Как последно се казваше групата на Бареков, които през цялото време твърдяха, че не са депутати на Бареков? Трудно ще се сетите, но тези хора все още са депутати. Може би те са потенциала, за който говори президентът? Нищо, че на повечето така и не им научихме имената.

Може да ви се струва, че този парламент е работещ, но той си е доста неработещ. И внушенията как имал още потенциал са плод на зависимост и пристрастеност към властта, която изглежда разпокъсана и хаотична, а това я прави абсолютно ненужна в този момент.

Тъжното е, че с „целия си потенциал“ този парламент така и не направи нищо, за да ни донесе малко повече справедливост. Защото работещата съдебна система би изчистила много от героите, които направиха и този парламент просто едно куклено шоу.

Властта е наркотик, а дилърите са ясни на всички. До следващата доза. Пак от същата дрога. От нея или се отказваш навреме, или отиваш в измамния свят на опиянението.