В края на идния месец в столичния квартал „Бояна“ ще бъде частично открита новоизградената база на футболните национали. Инвестицията от 10 милиона евро (почти всички спечелени от целеви проекти на ФИФА и УЕФА) покрива изграждането на три футболни терена (два с естествена и един с изкуствена трева), зала за футзал, тенис корт, хотел и нова административна сграда за Българския футболен съюз. 

Общата площ на базата е 60 декара на изключително атрактивна локация в близост до Околовръстното шосе, булевард „България“ и Националния исторически музей, която БФС има да право да ползва за 30 години.

През лятото като гъби изникнаха китни стадиончета за милиони евро от спомагателните фондове на съюза. Браничево, Калугерово, Мирково, Климент, Пристое, Тодор Икономово, Каолиново, Суворово – сигурно не сте чували никое от тези селца преди спиращите дъха снимки на стадиони и спортни бази, с каквито дори и елитните ни клубове не могат да се похвалят. ФК Космос Браничево ще играе на терен, ремонтиран с почти 5 млн. лв. от ДФ „Земеделие“, а жителите на самото село според официални данни са малко над 1000.

За най-новата ни история е присъщ и бумът на новите зали – още от „Арена Армеец“ та до щастливата развръзка в Русе, Варна и Пловдив, мултифункционалното бижу в Суворово и още по-големите планове в Бургас (според непотвърдена информация става дума за инвестиция от близо 40 милиона лева).

Спортните площадки също са в разцвет – малките градове са бенефициенти по европейските програми, големите разчитат на общинския или държавния бюджет. Последният пример и мултифункционалният спортен център в парк „Възраждане“ беше официално открит като лична гордост и заслуга на правителството. Срещу обща инвестиция от 3 милиона лева върху някогашния изоставен стадион в близост до Руски паметник изникнаха игрища за футбол, баскетбол, тенис, даже ледена пързалка.

От тази година Бургас може да се похвали с нов скейт парк от калифорнийски тип, който струва на общината половин милион лева и позволява на всички любители на екстремното каране да покажат класа. „Скейт паркът е изграден по модел на подобни съоръжения в Германия и Калифорния“, казват от община Бургас и обещават да превърнат новия си инфраструктурен проект в арена на постоянни демонстрации и събития. Рампите, рейловете и улеите вече посрещнаха и първото си състезание – Burgas Skate Open се проведе на 19 и 20 септември, а в купите за победителите организаторите бяха вградили парченца бетон, останали от строителството на парка.

Наред с всички вече реализирани проекти, „на опашката“ чакат още много повече.
Вече стана дума за залата в Бургас, където тече ударно разчистване на терена, а тази седмица спортният министър обяви плановете и за още няколко амбициозни инвестиции. В самия център на София скоро ще има тенис център на три нива с подвижен покрив, конната база в „Овча купел“ няма да прилича на себе си, а сериозни спортни центрове ще бъдат изградени и в Пампорово, варненския квартал „Аспарухово“ и Годеч.

Всички споменати примери са повече от позитивни, показват развитие и далновидност... но дали ефектът от всички тези изхарчени милиони е оптимален? За стадионите в села и паланки няма какво да кажем – „бъг в системата“, „широка цедка“, начин за предизборно спонсориране и толкова, дано има мислещи кметове, които да имат визията и куража да запазят и развият иначе голямата инвестиция. Залите из страната също са противоречива тема – често огромните вложения не са придружени нито с бизнесплан, нито с ясно разпределение на права и отговорности. Няма как строежът на зала с довода „да си имаме“ да доведе до добри финансови резултати, постигане на спортни цели и допълнително подобряване на инфраструктурата.,

Да се върнем към базата на националите. Тя бе така представена публично, че човек започва да се замисля дали става дума за истински спортен център, или пък просто за нова сграда за БФС, заобиколена от ефектна, нова и луксозна спортно-хотелска инфраструктура. „Настоящата сграда е малка и нефункционална и не може да побере цялата администрация на съюза. По-голямата част от администрацията работи в помещения на стадион „Васил Левски“, за които плащаме наем в шестцифрена сума“, обявиха от БФС и допълниха, че терените ще се ползват не само за националите, но и за женски футбол. Да де, ама дали Борислав Михайлов плаща наем и колко точно „цифрена“ е сумата ги интересува по-малко хора, отколкото дори са гледащите и практикуващите футбол дами.

Националният отбор се събира шест пъти годишно за по максимум седмица – дали ще има специален център или ще обикаля хотели с подходяща база из цялата страна далеч не е най-важното (даже във втория вариант звучи по-близо до идеята за „национален, а не софийски отбор“). Доста по-смислено е да се мисли за школите, средствата от ФИФА и УЕФА да се насочат към подрастващите и повдигане нивото на клубния футбол. Или пък да се реновира Националния стадион, който все още не е изряден за мачове на високо ниво. Спортният център обаче е факт (построен е с усвоени „чужди“ пари, което е похвално) и сега „топката е в полето на футболния съюз“ – единият вариант е да сложат катинарите само за национали и да могат футболните управници да си пият питиетата покрай терените, ако се случи обратното, работят за масовост и напълнят календара със събития – поздравления.

Позитивен е и примерът в Бургас. Скейт паркът е поредната стъпка в правилна посока на морската община, точно както масовата реновация на спортни площадки или достъпните велосипеди под наем. Неотдавна подобен парк се появи и в София, а ефектът бе оценен по-скоро като позитивен. В правилната посока е и столичният парк „Възраждане“, който местните жители чакат от има-няма 10 години.

Масовият спорт в добри условия е сигурна гаранция за по-високо ниво в професионалния. Тънкият момент е, че цялата база трябва да е достъпна за желаещите на атрактивна цена, да им помага и да ги насърчава да спортуват, иначе е поредната инвестиция от името на държавата в нечий иначе дълбок джоб. Което изобщо не звучи честно, но пък става практика. Справка – залата в Русе или пък „Трубуна Моци“ на „Лудогорец Арена“.