На 24 май половин България празнува! Паралелно с Деня на славянската писменост и култура (който би трябвало да се почете от всички) вдигнати високо сини шалчета ще ознаменуват 104-ата годишнина на една институция, чиято функция е да доставя радост в най-суров вид.
„Левски” празнува рожден ден. „Отбора на народа”, създаден от народа в софийската местност Могилката, в последните години събира множеството си привърженици по-скоро за да отбележат годишнини, рождени дни и събития от миналото, отколкото да ликуват заради настоящи успехи.
„Сините” ще празнуват един рожден ден без голяма радост, а със свити сърца.
Статистиката е съкрушителна за настроението на привържениците – за втора поредна година „Левски” дори не е сигурен участник в европейските клубни турнири. Пътят към това минава през победа над „Черно море” точно на празника.
От 9 години насам на стадион „Георги Аспарухов” не е пристигал трофей! Това означава, че в България има цял випуск второкрасници, за които „Левски” е отбор, който никога не печели накрая.
Опитайте да обясните на тези деца, че преди години стадионът е бил нестихващ шумен казан, врящ и кипящ от емоции, полят обилно със сълзи от щастие и гърмял от песни, плашил е европейски грандове, а тимът е печелил сложни тактически мачове. Едва ли биха ви повярвали, ако не са нашарени със свастики!
В „Левски” от години е една голяма какафония. Онази, която радва само лудите и евентуално хората, хвърлящи бомби по полицаи, ако изобщо те са наясно, че са на футболен мач, а не на война. Просто има нещо сбъркано в един от най-големите отбори у нас.
Цял куп ръководители, легенди и разбирачи, които минаха през офисите на „Левски” в последните години, обещаваха планове, възраждания, титли, успехи, а постигаха скандали, нелогични уволнения, безсмислено привличане на скъпоструващи футболисти и… разочарования.
Същите тези ще поднесат венци на Могилката и ще се радват или ще се оправдава след мача довечера, разчитайки, че „синята” любов е по-силна от евентуална болка и срам. Не че феновете не са им показвали, че търпят дори и когато не трябва, когато е необяснимо и дори когато е съмнително.
„Левски” празнува, но… наужким. Като в измислен от малки деца свят, който приключва в момента, когато родителите им ги приберат за вечеря.
Кога ще се случи порастването? Дано вече не е прекалено късно! Честит рожден ден!
