„Обществото е разделено” е констатация, близка до тази, че слънцето изгрява от Изток и залязва на Запад. Всеки има някой друг съсед, когото не харесва или цяла група хора, която направо мрази.
За да дадем форма на тези емоции, имаме нужда от среда. А какво по-уютно място от Фейсбук? Там не само можем да кажем всичко, но и да намерим съмишленици. Заедно с тях ще срещнем опоненти и ще създадем идеална среда, в която да мразим на воля.
Ние – тях, белите и черните, богатите и бедните, далавераджиите и честните. Като че ли можем да съществуваме само в истинска дихотомия.
По време на размириците в „Орландовци” една полицайка написа публично, че „ако си с повече тен, гориш.” Сега тече проверка.
Трудно е да си представиш размерите на това тежко полицейско разследване, колко тона хартия ще се изпишат, колко разпити ще се проведат и колко пот ще изтече. После около микрофоните ще обикалят анализатори, ще се водят протяжни дискусии на екзистенциални теми. С достойнството на полицайката и с това на засегнатите от расисткото изказване дълго време ще жонглират хиляди в социалните мрежи.
Само две седмици след случилото се, във „Фейсбук” вече има група в защита на Анна Витанова. Близо 14 хиляди души членуват в нея. Няколко хиляди пък искат тя да стане вътрешен министър, а други, чийто брой не знаем гледат всичко това със зейнала уста и не могат да разберат защо. Кой каза, че има разделение?
Групата е озаглавена „Ние подкрепяме Анна Витанова”. Внушителният брой последователите на тази кауза буди журналистическия интерес. Изпращам съобщение до администратора с молба за интервю. Отговорът идва няколко часа по-късно и гласи следното: „Ще комуникирам с Вас само и единствено тук. Не бих желал да издавам самоличността си.”
Нямаме право да интервюираме непълнолетни лица без позволението на родителите им, затова администраторът ни свързва с член на групата от Добрич. Разговорът с него започва с въпроса защо подкрепя групата, но завършва в познатата плоскост „за и против”.
Може би хората по-лесно си обясняват нещата, когато са в рамки и когато са черни или бели. Докато разсъждавам, в социалната мрежа за живот крещят още няколко страници. Едните подкрепят полицайката, другите я осъждат, а трети апелират за толерантност между хората.
Преди съвсем да съм се удавил в морето от полярни мнение, се сещам че учените се занимават с обществените процеси далеч преди мен. Уговарям интервю с Института за изследване на населението и човека.
„Това, което се случва у нас, е динамика на обществените процеси като по учебник”, казва социалният психолог Антоанета Христова. По думите й, когато в едно общество не са взети мерки по посока солидарност, толерантност и истинска интеграция на малцинствата, винаги има място за поляризация и конфликти.
Тази обстановка ражда омраза. А за да ги има тях, трябват лидери. Разделеното общество винаги ще намери начин да ги излъчи и да се идентифицира с тях.
Ако някой има формула за помирението в обществото, със сигурност щяхме да сме чували за него, защото този човек щеше да има Нобелова награда. Тук се налагат два извода: или този човек все още не се е родил, или е някъде сред нас, но по някаква необяснима причина никой не е чувал за него.
И ако приемем, че нямаме месия, значи зависи от нас. Разбира се, че е по-лесно да мразиш всичко, което е по-различно от това, което виждаш в огледалото сутрин. Защото така не ти се налага да го разбираш. Защото, за да разбереш, първо трябва да положиш много усилия.
Не е толкова леко.
