Как „Левски” заспа като гранд и се събуди като бранд
Спас Русев дойде като спасител, но явно не е никакъв „бащица”
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 4
    0
2111287852.jpg

Ако „Левски” не се самоиздържа, ще бъде изложен на голям риск.

Спас Русев за втори път говори напоително пред медиите, но отново посланието му се свежда до ето това изречение. За да бъде още по-ясен, бизнесменът призова феновете да не гледат нагоре в очакване на „торба с пари” и да поемат своя дял от финансовото осигуряване на клуба.

Кратко и ясно. Ако някой си е въобразявал, че с новия собственик „Левски” се връща към модела на управление тип „бащица”, е време да се събуди. Нищо подобно - 26-кратните шампиони очевидно ще трябва да функционират на пазарен принцип. При това в условията на 20-милионен дълг и само с един нов сектор на стадиона си, където на всичкото отгоре феновете подгизват при дъжд.

Агитка на Левски
Снимка: БГНЕС

Да припомним как се самоиздържа един футболен клуб. Чрез спонсори. Чрез продажба на футболисти. Чрез продажба на билети и на телевизионни права. Чрез търговия с артикули - от фланелки до ключодържатели. Чрез наградни фондове - например в Шампионската лига и Лига Европа. Или чрез директни финансови инжекции от собствениците и привържениците си (условно казано - чрез членски внос).

„Левски” не страда от липса на спонсори и това личи дори при бегъл поглед към екипите и рекламните пана. Най-сериозният партньор е „Виваком”, а чрез сложна причинно-следствена нишка именно това връчи мажоритарния дял акции в ръцете на Русев. Отделен въпрос е дали той ги взе съвсем доброволно.

елин топузаков

По останалите пера „сините” няма с какво да се похвалят. Билетите и абонаментните карти носят общо под 500 000 лв. на година. В същия порядък са приходите от телевизионни права и реклами. Още по-малко идват от продажба на стоки и артикули. А само шведското недоразумение Симон Сандберг струва 1 млн. лв. за година…

Всъщност за трансферите е нелепо дори да споменаваме. Когато опре до селекцията, на стадион „Георги Аспарухов” сякаш се провежда някакъв зловещ експеримент. Две от настоящите чуждестранни покупки може да се озоват в затвора - съответно за побой и черно тото. Темата е изчерпана.

Но щом целта е вековният клуб да се самоиздържа, каква точно е избраната стратегия? В „Лудогорец” нещата са ясни - собственикът първо наля много пари и вкара отбора в елита на Европа. Вече не му се налага да налива.

2111287858.png

 

В „Левски” очевидно това няма да стане - върнете се към първото изречение. Там не разполагат и с футболни вълшебници, които създават нещо от нищо - за трансферната политика вече стана дума. А всичко друго - наградни фондове, билети, тв права, артикули - е пряка функция от продукцията на терена. Слаб футбол - незаинтересовани привърженици. Със стиснати кесии.

Спас Русев е в огромна грешка, ако се надява на въздушните теории за могъщия бранд „Левски”. Най-вече защото „Левски” не е някакъв си бранд, а нещо коренно различно. Кратка ретроспекция на събитията при вечния съперник ще му даде убедително доказателство. Различни цветове, еднаква психология. 

  • 4
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре