Решението на Великобритания да напусне ЕС може да навреди на солидните „специални отношения” между Обединеното кралство и САЩ, пишат Мат Спеталник и Яра Баюми за Ройтерс.

Резултатът от референдума за т.нар. „брекзит” поражда въпроси за готовността и възможностите на Лондон да подкрепя различни действия под егидата на Вашингтон.

Загубата на най-силния проамерикански глас в 28-членния блок заплашва да отслаби американското влияние над политическите решения на Европа. Това може да насърчи руския президент Владимир Путин да отправи още по-голямо предизвикателство към Запада, смятат анализатори и бивши дипломати.

Мнозина смятат, че резултатът от референдума се дължи на все по-националистически настроеното и затворено британско общество. Това крие риск от разпадане на самото Обединено кралство, което от своя страна ще намали още повече ролята му в световните дела.

Британското излизане от съюза няма да се осъществи в близко време и трябва първо да бъде договорено с ЕС. То може да изправи следващия президент на САЩ пред дилемата дали да погледне към други ключови европейски партньори като Германия и Франция.

Ако това стане, статута на дългогодишната американско-британска връзка ще се понижи.

Иво Даалдер, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО и председател на неправителствената организация „Чикагски съвет за външна политика”, смята, че Великобритания ще загуби възможностите си да прокарва своите гледни точки и политически предпочитания сред европейските своите съюзници, както и в рамките на Северноатлантическия пакт, където оказваше сериозна политическа подкрепа на Вашингтон.

„Очевидно е, че имаме доста по-слаба Великобритания, чието влияние намаля в резултат на референдума”, казва той.

При това положение вероятно ще се наложи САЩ да положат повече усилия за запазване на трансатлантическото и европейско единство.

Всичко, което разединява Европа, „е победа за Русия, защото това беше политика на Путин и Русия”, подчертава Даалдер.

Това със сигурност ще насърчи руснаците да продължат, а може би и да засилят кампанията си в подкрепа на крайнодесните националистически движения в Западна и Източна Европа с цел в крайна сметка да неутрализират НАТО, смята пък пожелал анонимност представител на американското разузнаване.

Филип Гордън, бивш високопоставен външнополитически съветник на Обама, изрази безпокойство, че Европа ще се втренчи в себе си заради брекзита и движенията за независимост на континента, което ще принуди САЩ да се нагърбят с още по-голяма международна роля.

„Колкото повече време губи в този процес, колкото повече ресурси харчи за справяне с последиците от него, с толкова по-малко време и пари, и политически капитал ще разполага (Европа), за да ни помага в глобалните предизвикателства”, посочва той.

Правителството на президента Барак Обама се стресна от смайващия развой на събитията, включително хаоса на световните финансови пазари и последвалата оставка на британския премиер Дейвид Камерън.

Британски официални представители опитаха да уверят американските си колеги, че брекзитът не предвещава оттегляне от световните дела. Някои от тези официални представители може и да не оцелеят на постовете си след промените във властта. Заради референдума може да има и други политически вълнения.

Макар Обама да подчерта, че Великобритания ще продължи да бъде „незаменим партньор”, решението за брекзит се оказа и явно отрицание на действията на американския президент. На посещението си в Лондон през април той предприе необичайна намеса в британската политика, като призова британците да останат част от ЕС.

Снимка: EPA

Референдумът заплашва не само глобалната политика на Обама в сферата на сигурността, но и американския икономически растеж и дневния ред в областта на международната търговия, който президентът иска да прокара в последните седем месеца от управлението си.

Сходна смесица от популистки гняв сред американската общественост и антиелитарни нагласи издигнаха Доналд Тръмп до вероятното му номиниране от Републиканската партия за неин кандидат на президентските избори в САЩ през ноември.

„Двигателите на брекзита са същите като на националистическите движения в Западна Европа и САЩ”, коментира пред Ройтерс Клифърд Йънг, президент на американския филиал на компанията за социологически изследвания „Ипсос пъблик афеърс”.

Камерън имаше тясно сътрудничество с Обама в сферата на сигурността. Великобритания беше важен военен играч в оглавените от САЩ коалиции срещу бойците на „Ислямска държава” в Сирия и Ирак, активен съюзник на терена в Афганистан, както и силен поддръжник на санкциите срещу Русия заради ролята ѝ в сепаратисткия конфликт в Украйна.

Хедър Конли, директор на Европейската програма към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, каза, че раздялата на Великобритания с ЕС, която може да продължи до две години, ще се превърне във „всепоглъщащ процес”, отклоняващ вниманието на Обединеното кралство от участие в подобни усилия.

„Просто няма да се отделя голямо внимание на изработването на политически мерки, като се има предвид миграционната криза, борбата с ИДИЛ и фокусирането върху постоянните нарушения на примирието в Украйна и поддържането на санкциите в Русия”, заяви тя.

„Когато Обединеното кралство и неговото ръководство ни потрябват в Съвета за сигурност на ООН или НАТО, вниманието им ще бъде насочено към вътрешните работи”, каза Конли.

Ричард Хаас, председателят на организацията „Съвет за външна политика”, нарече британското излизане от ЕС – което е най-големият удар по европейския проект за единство след Втората световна война, „обезсърчително събитие”.

Не казвам, че ще се върнем към времената на конфликтите в Европа. Но подозирам, че това ще намали благоденствието и стабилността”, заяви той.

Въпреки че американско-британският разузнавателен обмен – един от най-големите по-рода си в света – се очаква да издържи на политическия хаос, някои експерти смятат, че сътрудничеството с европейските партньори в борбата с тероризма може да пострада във времена на нападения на „Ислямска държава” срещу европейските столици.

Това ще затрудни сътрудничеството в борбата с тероризма, както предрекоха повечето от бившите шефове на британските служби преди референдума, смята Брус Ридъл, бивш служител на ЦРУ, а в момента сътрудник на аналитичния институт „Брукингс” във Вашингтон.

Но Майкъл Морел, бивш и.д. директор на ЦРУ, не е съгласен с това мнение. Според него сътрудничеството в борбата с тероризма „е прекалено важно, за да се допусне каквато и да било политика да му се отрази”.

Към тревогите на САЩ се добавя и заплахата от това шотландските националисти да организират нов референдум за независимост, след като две трети от избирателите в Шотландия гласуваха за оставане в ЕС. Същевременно зам.-първият министър на Северна Ирландия Мартин Макгинес призова за референдум за обединение с Република Ирландия.

Евентуалното разпадане на Обединеното кралство ще породи въпроси дали то следва да запази правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, където до голяма степен беше надежден поддръжник на американските инициативи.

Агенция Ройтерс, превод: БТА