В нощта на 15 срещу 16 юли събитията в Турция се развиват мълниеносно. Също толкова бързо репортерът на bTV Петър Нанев заминава за страната, за да отрази опита за военен преврат. В интервю за btvnovinite.bg той споделя впечатленията си за това какво е да си на историческо място в исторически момент.


“В Турция се извършва военен преврат" - даже и само да го произнесеш, това изглежда странно през 2016 г. Къде те завари новината? Каква беше първата ти реакция?

Вкъщи. Точно си бях стегнал багажа, защото рано сутринта трябваше да летя за Ница, където по-рано беше станала тази ужасна атака в деня на националния празник на Франция. Малко преди 23:00 се появиха първите информации за затварянето на мостовете ("Босфора" и "Фатих Султан Мехмет") в Истанбул. Няколко минути след това премиерът Йълдъръм направи изявление, че в Турция се извършва военен преврат.

Отворих всички налични електронни устройства вкъщи, заредих ги на различни сайтове и започнах да следя какво се случва. Прав си, "военен преврат", звучи странно, затова и реакцията ми, макар и от дома ми беше мигновена. Веднага се свързах с Венелин Петков, за да обсъдим ситуацията. Чух се и със Светльо Иванов, с когото много често си говорим за процесите в Близкия Изток и Турция. Вече минаваше 23:00 ч., но ние със Светльо решихме да започнем да звъним по телефоните на всевъзможни наши източници, както от Турция така и у нас. Събудихме и доста експерти, които разбраха от нас за случващото се в Истанбул и Анкара.

Турските медии съобщиха за ниско летящи изтребители над градовете и стрелба от хеликоптери. Тогава започнах да си мисля, че трябва да сме там, защото очевидно нощта се превръщаше в историческа. След разговор с Гена Трайкова, решихме да тръгна към Министерския съвет в София (багажът ми за Ница беше в колата :)), където да се срещна с наш екип и да осъществим пряка връзка от там.

Очаквахме реакцията на нашето правителство. В същото време, малко след полунощ в ефира на bTV вече беше започнало близо петчасовото ни извънредно студио (веднага след късните новини, в които отбелязахме какво се случва в Турция, но информацията все още беше оскъдна). Направихме живите връзки от МС и се върнах в телевизията. Решихме, че трябва да замина за Турция веднага. Колегите вече бяха организирали екип, с който да пътувам и с оператора Красимир Първанов.

Как се влиза в държава, в която в момента даже не е ясно кой е на власт?

Просто се качихме на колата и потеглихме към пункта "Капитан Андреево". Взехме възможно най-малко техника, за да сме максимално мобилни "на терен". В подобни ситуации е много важно да не те забавят тежки стативи и камери. Как се влиза ме попита, нямахме представа. И дали изобщо ще можем да влезем.

Щяхме да пробваме и през Гърция, като план "Б". Заслужаваше си да опитаме обаче. В краен случай щяхме да предаваме от границата. Съгласи се, две страни съюзници в НАТО да са със затворена граница, само по себе си това е огромна новина, без дори да добавяме причината за евентуалното блокиране на граничните пунктове. А информацията, докато пътувахме, беше твърде противоречива, от това, че граничните пунктове са затворени, до "в Турция може да се влезе без проблем". Белег, който допълнително засилваше впечатленията за хаос при нашите съседи. Успяхме да влезем в Турция малко след 6:30 сутринта. Граничните власти не ни създадоха проблеми.

Ти видя танковете и хеликоптерите в големите градове. Струваше ли ти се възможно сблъсъците да прераснат в истинска война?

Да, и то не заради танковете и хеликоптерите. Превратът беше потушен, когато пристигнахме в Истанбул, правителството и полицията вече имаха инициативата, метежниците се бяха предали. Отговарям с "да", защото съм наясно колко противници има Ердоган и партията на Справедливостта и развитието, сред населението на Турция. През 2013 г. когато отразявах т.нар. "Революция Таксим" видях с очите си стотици хиляди да искат оставката на тогавашния премиер Реджеп Ердоган, не заради намеренията му да преустрои парка "Гези" в търговски център, а заради авторитарната му политика и бутането на страната към ислямизация. В нощта на преврата, освен със странното интервю, което Ердоган даде (през платформата "Facetime" на Apple) и се обърна към своите симпатизанти да защитят републиката и демокрацията, от минаретата на джамиите са се чували призиви хората да напълнят улиците и площадите.

Не знаех дали онази част от обществото, която е против политиката на управляващите няма да излезе на улицата и да застане на страната на преврата. Нормално е в главата си да правех аналогии с Египет и да имах очаквания, че сблъсъците може да прераснат в истинска война.

В целия пъзел липсват кюрдите. Успя ли да говориш с техни представители? Какво мислят за случващото се?

Не липсват, просто изчакват, според мен. Турция все повече се превръща в един ужасно сложен пъзел за нареждане. Разговарях с кюрди, които живеят в Истанбул, да. Повечето се страхуват да говорят пред камера, което до преди няколко години не беше така. Направихме обаче интервю с млад мъж, който се представи за човек от кюрдския етнос. Показа ни карта, че е държавен служител. Отишъл на "Таксим" веднага щом чул призива на лидера си Ердоган и с гордост "защитил демокрацията", каза ни. Избяга от въпроса ми обаче дали е демократично да се арестуват и съдят журналисти, университетски преподаватели, които критикуват политиката на властта или пък публикуват разследвания за корупция сред управляващите.

Като цяло обаче кюрдите са в много странна, мога да кажа, позиция. Неотдавна беше нарушено примирието с ПКК. А с това не закъсняха и ударите на Кюрдската работническа партия по полицията и армията, в следствие, на които загинаха и много цивилни. Турция използва цялата си мощ, за да унищожава военизираните милиции на ПКК. Организация, обявена за терористична от Анкара и призната за такава от много стани по света. Част от мирното кюрдско население в Турция обаче тайно симпатизира на ПКК. В същото време кюрдите в Ирак имат автономия и свои собствени институции, а това ги превръща в паралелна държава в Ирак. Кюрдите в Сирия пък са подкрепяни, както от САЩ, така и от Русия. Те водят военни действия срещу ДАЕШ, само на няколко километра от границата с Турция (справка - битката за Кобане). Така че темата за кюрдите е изключително деликатна, дипломацията по въпроса трябва да бъде от висока класа, а за ролята на кюрдите в голямата картина "Турция", която е основна, трябва да се говори внимателно.

Изглежда, че превратът не успя, защото гражданите се вдигнаха и не позволиха на военните да вземат властта. Според това, което ти видя, какви бяха хората по площадите - привърженици на Ердоган или привърженици на демокрацията въобще?

Определено привърженици на Ердоган, които са убедени, че защитават демокрацията. Разбира се, че думите "военен преврат", сами по себе си означават унищожаване на демокрацията в една държава. Но да не забравяме, че Турция е уникална страна в това отношение. Там висшите офицери от армията са се заклели да бранят конституцията - модерната, светска конституция, чиито основи са поставени от Кемал Ататюрк.

В този ред на мисли беше и единственото официално послание, което чухме от метежниците в нощта на преврата - "Действията са ни продиктувани от политиката, водена от управляващите". А за промяна на конституцията заговори самият Ердоган, веднага след опита за преврат. Президентът настоява за връщане на смъртното наказание, макар да се застрахова с мотива, че това е работа на парламента. Първото му изявление в тази посока беше преди два дни, по време на погребенията на част от жертви от метежа. Опечалените започнаха да скандират "искаме смъртно наказание", а Ердоган отговори, "В демократичните общества исканията на народа не могат да бъдат оставяни настрана. Това е ваше право."

Преди 3 години в Истанбул отново имаше големи митинги. Тогава обаче те искаха оставката на Ердоган заради корупция и заради разрушаването на парка "Гези". Различен тип хора ли са сега по улиците на турските градове?

Да, определено. Спокойно мога да кажа, че типа хора, които сега са по улиците са на 180 градуса от онези, които протестираха преди 3 години. Можем да ги разделим на про и анти Ердоган настроени. Преди три години хората скандираха "Tayyip, istifa!"или "Тайип, подай си оставката", днес по площадите се чува "Реджеп Тайип Ердоган" и "Аллах е велик".

Скандиранията "Аллах е велик" изглеждат странно в светска Турция. Какъв знак са те?

"Аллах е велик" беше последното нещо, което очаквах да чуя на политическа демонстрация, признавам си. За това обаче си има причина. Все пак лидерът на тези хора, през 99-та беше осъден на 4 месеца затвор по обвинение за религиозни подбуди. Преди време Ердоган изчете в своя реч и стихотворение, част, от което гласи "Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите шлемове, минаретата - нашите щикове, а вярващите са нашите войници". В този ред на мисли, "войниците" на Ердоган излязоха на площадите и спасиха управлението на партията и президента. Така че Турция вече далеч не изглежда толкова светска.

Видяхме смущаващи кадри на пребивани предали се войници. Четем за хиляди военни, магистрати и чиновници, хвърлени в ареста. Чистка ли е това или наистина заговорниците са в състояние да достигнат толкова надълбоко в институциите?

Европа реагира на масовите арести и призова (както в нощта на преврата) за върховенство на закона и спазване на демократичните принципи. Странно е наистина - хиляди арести, също толкова уволнения на служители от ключови министерства (вътрешното и финансовото ведомство, както и хиляди учители). За два-три дни да се съставят заповеди за арести, подкрепени с доказателства за участие, съпричастност и т.н. - всичко изглежда някак сюрреалистично, а всъщност е реалност.

На този фон, разузнаването засега е защитено от всички последствия след опита за преврат. Какво означава това?

На пръв поглед осъществяването на дори и неуспешен преврат би следвало да хвърли много негативи и недоволство върху службите, особено при управление на категоричен политик като Ердоган. Нищо подобно, поне засега. Това е и една от причините все повече да се прокрадва версията, че именно службите са свършили добра работа. Още преди метежа. Превратът е бил предаден отвътре, допуска един от най-известните разследващи журналисти Ахмет Шък. Така че никак не е изключено правителството в Анкара да е получило сигнал за готвен пуч и превратаджиите са били притиснати към прибързани действия, преди да са приключили с подготовката. В полза на тази теза говорят и ключови стратегически грешки, които те са допуснали. Основната е, може би, неуспехът да изолират лидерите на нацията - Ердоган и Йълдъръм успяха да направят обръщение през медиите. Иначе дали е възможно заговорниците да стигнат толкова надълбоко - никой не знае. А и едва ли ще разберем, тъй като голяма част от медиите в страната се контролират под една или друга форма от управляващите, останалите пък се съобразяват с властта.

Факт е, че много хора в Турция вече се страхуват да изразяват свободно мнението си. Журналисти, с които се познавам от преди няколко години отказаха да се срещнем. Казаха ми, "Ще остана вкъщи, няма да излизам. Тези демонстрации на политически фанатици ме плашат". За съжаление Турция вече не е онази страна, която беше.

Въпросите зададе Явор Николов.