Точно преди 10 години Италия попада в пламъците на грандиозен скандал за уредени мачове и черно тото – на мушката са най-големите и богати клубове, а исканите наказания са за отнемане на титли, парични санкции и затвор. Скандалът избухва през пролетта на 2006 г., когато полицията и прокуратурата повдигат обвинения срещу Ювентус, Милан, Лацио, Интер, Фиорентина, Реджина и още клубове от Серия А и Б, както и срещу техните ръководители.

Обвиненията са за „черно тото“ и влияние върху резултатите с назначения на рефери и делегати, а сред доказателствата има свидетелски показания и стотици часове телефонни записи.

След светкавична съдебна акция измежду присъдите на отбори и клубни функционери има няколко години затвор, доживотно или поне дългосрочно отстраняване от футбола, парични глоби в размер на над 1 млн. евро, над 100 отнети точки, блокиране на участието на редица клубове в Евротурнирите, а тогавашният шампион на Серия А Ювентус е изпратен в долната дивизия на италианския футбол.

Соченият за „мозък“ на скандала – тогавашният шеф на Ювентус Лучано Моджи, отначало получи ефективна присъда и трябваше да влезе зад решетките за 18 месеца. По-късно обаче се оказа, че присъдата е намалена на условна и босът на „Старата госпожа” се размина на косъм със затвора.

Отзвукът от Калчиополи беше огромен и се коментираше в цял свят, а в контекста на избухналия малко по-късно подобен скандал в Германия, шефовете на световния футбол започнаха да гледат притеснено към „черното тото“ и възможността то да завладее и Европа.

Ръстът на нелегалните залози е огромен, а възможността да влияеш върху резултата и с подобни измами да спечелиш пари става все по-примамлива.

Точно в този смисъл в последните десетина години в Италия редовно подновяват темата с тайни операции, наказани футболисти и клубни босове, локални разследвания на медии и полиция и най-вече с огромното желание новините от пролетта на 2006 да не се повтарят. Последният пример беше от миналото лято, когато 50 отбора и общо 28 срещи от трета и четъврта дивизия от сезон 2014-2015 бяха разследвани и на замесените в скандала бяха повдигнати обвинения.

Сред издирваните от органите на реда играчи и треньори бяха не само италианци, но и сърби, албанци и малтийци, а за поръчител беше сочен един от членовете на мафиотска група в Калабрия, който се занимавал с уреждането на мачове.

И точно когато логиката диктува, че подобна последователна политика би накарала всички измамници да са по-ниски от тревата, бомбата изгърмя отново, дори с още по-страшна сила. В началото на тази седмица прокуратурата и полицията в Неапол официално обявиха, че са провели мащабно разследване под кодовото име „Операция: Засада“, което цели да докаже финансови измами, влияние върху мачове и трансфери, както и укриване на данъци. Намесена е и икономическа полиция, а общият брой тимове, които са обект на акцията са над 35 от двете елитни футболни дивизии на Италия.

Прокуратурата ще разпита близо 100 души на ключови позиции в различните отбори – от президенти и ръководители до бивши и настоящи футболисти. Сред спряганите имена са на клубове като Наполи (настоящ лидер в Серия А – звучи ли ви познато?), Ювентус, Лацио, Милан, Фиорентина и други, както и международни звезди като Ернан Креспо, Чиро Имобиле, Адриан Муту, Херман Денис, Марек Янкуловски, Антонио Ночерино, Габриел Палета, Кристиан Молинаро, Емануеле Калайо и Езикиел Лавеци, от чиито трансфер през 2012 (от Наполи в ПСЖ) прокуратурата започва да разплита ситуацията.

Ехото на скандала тепърва ще отеква, а наказанията със сигурност няма да са скромни, тъй като откъдето и да го погледнем, става дума за рецидив. Така или иначе, италианският футбол изживява трудни времена, разликата в класите на върха и на опашката в Серия А е огромна, а звездните трансфери обикновено са „от“, а не „към“ Калчото.

Независимо дали става дума за „дългата ръка“ на мафията, или пък местните футболни босове са твърде алчни, подобни новини все повече ще усложняват мисията за възраждане на старата слава на тимовете от Ботуша.

Наказанията са „едно на ръка“, но след всяка подобна новина следват още много последствия – като се започне от отлив на фенове и зрители и се стигне до прекратяване на спонсорски договори и дела за неустойки, тъй като всяко замесване и доказана вина в мрежата за уговорени мачове означават влошен имидж, грешно изхарчени пари и негативи вместо позитивна реклама.

Няма как да е иначе – има ли действия, явно погазващи законите, клубът много бързо започва да губи. Първо губи позициите и уважението. После буквално губи човешки материал, които трябва да поседи за известно време на топло или далеч от футбола. Междувременно губи и парите си, защото санкциите след загубените дела не са никак малки, а и спонсорите не обичат да бъдат извън закона и бързо ще забравят какво са обещали.

В цял свят са малко примерите като Ювентус, които могат да надживеят толкова сериозен „шамар“ и да се завърнат сред европейските грандове. А в Италия в момента май няма нито един, който може да повтори постижението им.

Така че на Апенините ще става все по-интересно. За съжаление, не само на терена.