Всяка среща с нея е като първа среща, а всеки разговор - привилегия.

Гостувал съм в дома й, правили сме предаване за „bTV репортерите” по време на снимките за неин нов клип. За втора поредна година обаче Лили избира bTV и „Тази сутрин” за мащабно интервю, в което да разкаже за новите си проекти, но и да открехне завесата към лични и емоционални истории.

След уникалната атмосфера на Софийската опера през 2016 г., тази година решаваме да сме на открито.

Признава ми, че скоро не се е разхождала сред природата. Затова реших да предложа градината на двореца „Врана”. Знаково място за историята на България, но и прекрасен парк.

Няма излишни церемонии. Митовете и легендите за претенциите на примата остават някъде на изписаната овехтяла хартия и в избледнялата мълва. Тя винаги идва преди екипите и винаги е готова. Бърз грим. И начало на снимките.

Започне ли да работи, тя се превръща във войник. Точна, дисциплинирана, коректна. 

Впрочем, винаги отбелязва, че ненавижда думата „прима”. Не измерва песните си в класации и награди, а в това, което продължава да прави. А тя прави нова и качествена музика. Българска музика.

Ако иска, Лили може да има 10 поредни концерта само с песни от миналото. Тя обаче създава нови. Чуваш най-последната й песен и знаеш, че във времето до следващия концерт публиката ще я пее сякаш е шлагер отпреди 30 години.

За мен „тайната на Лили” се крие точно в тези няколко думи – продължава да създава, да твори. Тя преминава през годините и това, което не променя, са критериите. Трябва да е най-доброто, най-качественото и най-докосващото като музика, текст и визия. Това са изискванията и за хората, с които работи.

Да успееш да възпиташ публика, а с това да възпиташ и добрия вкус и отношение на същата тази публика съм стойностната музика.

Тя е доказателство, че човек може да не се плъзга по повърхността, а да полага усилия, да стигне, но и да остане на върха. Цената - всеки знае сам за себе си.

Малко преди срещата ми с Лили Иванова попаднах на едно нейно интервю. Годината е 1968 г., публикувано в някогашното списание „Младеж”. Впечатли ме финалът.

На въпроса „Недоволна ли сте от нещо?”, тя отговаря: „Да, от постигнатото. В момента подготвям една напълно нова програма. Имам много нови български песни. Гледам с голяма отговорност на моите задължения към публиката и по-специално към хубавата българска песен. Искам да направя нещо много голямо. Нещо изключително.”

Три изречения, които показват всичко. Отдаденост, отговорност и желанието да направи всичко по уникален начин.

2017 г. Лили Иванова: „Аз съм певицата на български текстове, на българския език, на българска музика, искам да рекламирам българската музика, обичам да пея на български език. Тази музика трябва да бъде оригинална. Аз не мога да бъда копие. Аз съм оригинал. Хубав-лош, аз съм оригинал.”

И сега Лили имаше едно желание – да не говори за „семки и бонбонки”, както нарича тя незначителните, временните неща. Тя искаше да разкаже за музиката, за хората, с които създава песните си и за емоцията й към България и българите, които, въпреки примамливите изкушения, никога не е предава.

И допълни: „Не искам да уча никого на нищо, защото смятам, че всеки е в състояние да си помисли малко и да реши какво да направи със собствения си живот. Аз зная какво да направя от себе си и всеки човек трябва да е наясно към какво се е устремил, какво иска да постигне в живота. Но това не се постига от небето само да падне, човек трябва да работи. Искам да завърша, че ако аз не бях това, което съм в момента и не вървя непрекъснато напред, никой нямаше да си спомня, че някога е живяла на тези земи Лили Иванова.”

Важното е, че на тези земи живее Лили Иванова. За колко други българи можем да кажем същото?