Камъните са хвърлени, прозорците са счупени, а главите са пукнати. Цяла България видя баталните сцени в Харманли. Далеч на заден план обаче остава важният въпрос кой има изгода от агресията, която гледахме на малки и големи екрани цял ден.

Ако питате социалните мрежи (или организирате референдум по въпроса), вероятно ще ви отговорят, че виновни са обитателите на бежанския център.

Особено тези от тях, които не могат да докажат, че бягат от война и ги грози безславно връщане вкъщи след подписаните споразумения за реадмисия с Афганистан. Меко казано неприятно е да те натоварят на самолета, след като по-рано някой те е подлъгал, че в Европа парите растат по дърветата и си раздавал рушвети през половин дузина граници.

Факт е, че Харманли пламна, след като пламна Лесбос, а преди него – „Джунглата” в Кале. Не звучи невъзможно бунтовете, сблъсъците с полицаи в пряк ефир и кадрите с пребити хора след това да са част от някакъв сценарий за ескалация на напрежението до степен, в която да се гони някакъв политически натиск. Един вид, по-либералните европейски общества западно от Кюстендил да се стреснат и да принудят своите правителства да бъдат по-човечни и да се откажат от вече взети решения. И самолетите за Афганистан (и не само) няма да литнат. Или поне няма да извозят всички, които трябва да бъдат върнати.

Въпрос на медийна интерпретация е да направиш агресора жертва и обратното. Целта оправдава средствата – все някой ще се спаси със зрителския вот на хиляди километри от реалните събития, пък няма значение какви проблеми създаваш на всички останали там, където наши и чужди трябва да си поделят беднотията.

Също толкова в сферата на пропагандата обаче е и другата версия за бунта в бежанския център. Тя не е особено популярна в момента (не би взела много проценти на референдум), но е deja vu за всеки, който следи политическите процеси у нас. Идват избори, а все по-ясно е, че ново правителство без националисти в него няма как да се случи. Затова и ключово значение придобива „напомпването” на една или друга фракция. А с действията си институциите не разсеяха съмненията, че искат да направят именно това.

След седмици, в които из Харманли циркулираха слухове за заразно болни мигранти и поредица от уверения, че всичко е под контрол, изведнъж властите обявиха карантина в лагера, и то от днес за утре. Ужким екипи от няколко болници трябваше да помагат за лечението на хилядите потенциално болни, но медиците за близо седмица така и не дойдоха.

Не се и разбра да са направени други приготовления за това чужденците да имат в лагера поне минималните битови условия, заради липсата на които преди се е налагало да ходят в града.

Да затвориш 3000 души без яснота какво се случва с тях е сигурна рецепта за беля. А „беля” на пешеходно разстояние от домовете на хората в Харманли няма как да не бъде нещо плашещо. Особено когато непрекъснато се повтаря, че мигрантите имат съвършено различни бит и култура и срещата с родните порядки ги докарва само и единствено до фрустрация и гняв.

Националистическите формации отлично се ориентират в такава обстановка и добре пласират тезите си в суматохата – както в градовете и селата край „златната” ограда по границата, така и в Народното събрание. Какви са последиците от действия, продиктувани от страх и първични емоции, историята знае, в т.ч. и нашата собствена.

Направо ще кажеш, че всички са очаквали тази „беля”, за да могат да я използват за своите цели. Остава да видим на кого „ще му се получи” повече да се възползва от изблика на насилие.

Лошото е, че накрая страдат нормалните хора, без значение дали се казват Иван, или Ахмед. Защото като бягаш от война, ти искаш същото, което иска и този, който те е подслонил – да живееш в една нормална и сигурна държава.

Правилно ли реагираха институциите по време на бунта в Харманли?