И без да ни казват, ние си го знаем. Корупцията разяжда политиката, обществото и държавата. Но ако не знаят, вие им кажете – не е вярно, че България не се бори с корупцията. Напротив, тук това правят толкова много институции, че ако всяка една от тях беше хванала по десет корумпирани, съдилищата нямаше да смогват, а Брюксел щеше да се скъса да ни хвали. Имаме Специализирано антикорупционно звено към прокуратурата, имаме Комисия за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Имаме Национален съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет и БОРКОР, чийто функции са еднакви, но и двете съществуват.

Тук кипи такава борба с корупцията, че с нея се занимават и ДАНС, и НАП, и Сметната палата, и Комисията за конфликт на интереси, и МВР. Загубихте ли им бройката вече? И наистина, ще каже човек – българите вижте как борят корупцията, а ние? Ние имаме някакви си класически органи – полицаи, прокурори и съдии. Полицаите арестуват, прокурорите обвиняват, съдиите съдят. Тук няма румънски модел, а български. На многото органи с размити отговорности, с ръководители, назначавани от тези, които би трябвало да разследват. С много органи, но нито един независим. С много приказки и стратегии, но малко действия.

Тук веригата почти винаги се къса – един орган залавя един престъпник, но обвиненията са калпаво формулирани; органите започват да си го прехвърлят и той обикновено излиза чист като сълза. И най-тъжното е, че всичко, което ви казвам в момента, са клишета – толкова ясни, толкова изтъркани.

В този смисъл се чудя, защо ни трябва още един орган? И двата проекта, които сблъскаха управляващи и опозиция, са за създаването на големи органи, които да обединят повечето функции на по-малките. Само че борбата е кой да контролира този орган – кой да им назначава и шефа, и служителите. Парламентът ли? В който отдавна се гласува под команда. Но каквото и да пише, както и да го формулират, дискутират, гласуват, каква борба с корупцията може да има с толкова клатеща се съдебна власт? Която се препъва дори и пред очевидното? Дори работи с размити формулировки за лека, средна и тежка телесна повреда?

Това няма нищо общо, но е много показателно – тук за едно очевидно престъпление, като шведа, който едва не уби българска камериерка на „Слънчев бряг“, имаме Наказателен процес, който кулминира в глоба в размер на половин работна заплата в Швеция. При такива крещящи примери какво можем да очакваме за сложните и тежки корупционни престъпления? И защо ни е нов орган изобщо? За да генерира още повече корупция? Имаме си вече достатъчно. Но върху калпава основа, върху която би трябвало да седи класическото разделение на властите, които у нас отдавна са се смесили.