„Малко преди завесата да падне...”

Падането на завесата е най-очакваният момент за всеки актьор. Тогава той получава аплодисментите, които оценяват представянето му. В българския политически живот ДПС отдавна се превърна в символ на задкулисието във властта, партия която по правило действа зад завесата в политическия театър.

Днес беше денят, в който всички очакваха Доган официално да се оттегли от тази сцена. Но се оказа, че на нея имало и пушка или по-точно газов пистолет, който не гръмна, а засече точно преди последното действие.

Как да наречем това, което се случи в НДК – организиран опит за покушение, индивидуална проява на психически нестабилен човек или да продължим театралната метафора, с която започва този текст?

Какъвто и да е отговорът, личността на Ахмед Доган е достатъчно противоречива, за да е възможно отговорът да се крие във всеки от трите сюжета.

ДПС е партия с намаляващо влияние, а лично Доган е изчерпан политик, чийто образ е натоварен с доста митология.

Ако това е организиран опит за убийство, очакваме ведомството с едномилиарден бюджет и ръководител, претендиращ да се е справил с престъпността, да разкрие поръчителите своевременно и да ги изправи пред съда с ясни и категорични доказателства.

Защото обяснения от типа „имаме напредък” (дежурният отговор на въпроса за разследването на атентата в Бургас – бел. ред.) биха поставили под сериозен въпрос професионалната експертиза на МВР. Тук трябва да се отбележи, че във формулировката „ясни и категорични доказателства” основно значение има мотивът на извършителя.

Ако опитът за убийство наистина е бил сериозен и организиран, много любопитен се явява въпросът, защо извършителят използва газов пистолет, който засича. Същият въпрос стои и при хипотезата, че той е действал сам и намерението му не е било само да се покаже по телевизията.

Ако случката, която ще остане в политическата история на страната ни, е театър, най-простото обяснение е, че Доган и хората около него са отчаяни и искат да разбунят духовете в обществото ни, за да повлияят на електоралните нагласи чрез нечистоплътни внушения.

Допълнителна тежест на тази версия дава емоционалното изказване на заместник-председателя на партията Лютви Местан, който минути след случката в НДК заяви пред делегатите:

„Това не означава, че цяла България не стана свидетел на най-уродливата изява на анти-ДПС агресията и на сатанизирането, което премина всякакви граници. Няма съмнение, че истинският поръчител е езикът на омразата и анти-ДПС агресията в българското общество”

Колкото и обигран оратор да е господин Местан, политическите внушения се правят съмнително бързо и крайно генерално. Защо веднага трябва да се търси политически дивиденти от инцидент с неясен произход, зад който може да се крият чисто криминални мотиви?

Ние сме народ, който обича да се съмнява. Именно съмненията в статуквото, което хора като Ахмед Доган създадоха през последните 20 години ни направи прекалено мнителни. А реакцията на Лютви Местан е повече от съмнителна. Защо само няколко минути след инцидента той отправя послание към лидерите в Европа и света да дадат „гаранции за правото на политически и етнорелигиозни различия”.

Какво общо имат етнорелигиозните различия тук, след като дори и името на нападателя е Октай?

След днешния ден е ясно едно – политическото представление на Ахмед Доган може да има своята нова премиера. Дали тя ще бъде аплодирана? Това е коренно различен въпрос.