Животът у нас продължава да поевтинява. С близо 7% са паднали цените на основните стоки от 2010 г. насам, показват данните на националната статистика.
Инфлацията остава нулева повече от година. Защо потребителите обаче не усещат поевтиняването?
Около една трета от доходите на домакинствата отиват за храна. Станко и Мария не са изключение, най-напред с пенсията бързат да платят парното, тока и водата, дават пари и за лекарства, и опитват да готвят по-икономично.
Не смятат, че си позволяват повече неща, въпреки че статистиката отчита поевтиняване на живота с близо 7 на сто за 6 години.
Катерина също изчислява, че им остават все по-малко пари за забавления и без новите разходи покрай бебето. Според нея цените по-скоро се увеличават.
Според статистиката най-осезаемо в последната година са поевтинели газ и горива, оттам разходите за транспорт.
Поддръжката на лични автомобил обаче е скочила драстично с над 1/3, цените на алкохол, цигари и храни също растат. Затова и не усещаме поевтиняване на джоба си, казват експерти.
„Българинът е беден и купува в ниския ценови сегмент. И колкото и да е нисък този ценови сегмент пак му е скъпо. Просто сме бедни”, каза експертът Мика Зайкова.
Според икономисти все още отлагаме покупки.
”Отложеното потребление си личи и в увеличаването на спестяванията, т.е. българинът предпочита да пести отколкото да потребява”, коментира икономистът Румен Гълъбинов.
А за да има устойчив ръст на потреблението според икономисти, трябва и ръст на доходите, и то не само в ай ти сектора.