Здравеопазването у нас попада в капана на липса на адекватни реформи, управленци без експертиза и отсъствие на държавата от здравето на гражданите. Това посочиха хирургът и онколог проф. Елена Александрова  и д-р Цветелина Спиридонова, също хирург в „Лице в лице”.

По думите на проф. Александрова през годините ясно си личи, че голяма част от хората на управленски позиции страдат от дефицит на експертиза. „След Семерджиев никакви по същество реформаторски действия не са направени. Нито един  министър не направи промени в модела на финансиране. Тези хора трябваше да генерират политики, но такива няма особено и социално значимите заболявания. Партийните централи пращат без концепция и започват да правя промени напосоки”, описа ситуацията тя.

Онкологът допълни, че трябва да се преостойностят клиничните пътеки, тъй като има случай, когато пациенти имат и други заболявания и трябва да ги излекуваш преди да ги оперираш.

Д-р Спиридонова посочи, че реформата трябва да е правилно мотивирана, базирана на опит и съсловието трябва да участва в нея. „Сега реформите бяха мотивирани с това, че искат да ни спрат да работят. Намаляват се леглата, обвиняват ни, че източваме касата по цял ден. Не знам лекар да е забогатял от източване на касата. Лекарският съюз е със затихващи функции – той може само да подпише рамковия договор”, коментира тя.

Според Александрова голям проблем е огромният брой университетски и онкологични болници фактът, че тече процес на мачкане на държавните институции и   щедро финансиране на частните, които осчетоводяват 900 лв. разход за клечки за уши и 300 лв. консултация с лекуващ лекар.

Една държавна болница има четири източника на пари – НЗОК, министерство на здравеопазването, което финансира като принципал, европроекти и пациенти, които си плащат консумативи, уточни Спиридонова. По думите й параванът за здравнонеосигурените пациенти вече се е изчерпил и трябва да се направи преглед защо има дългове една болница, защо има неработещи скъпи апарати и т.н.