За режима в Сирия и семейната вражда – говори братовчедът на Башар Асад
Това е една среща на тавана в модерно столично заведение с панорамна гледка към центъра на София – един от редките случай, в които Рибал ал Асад може да си позволи да ходи без охрана.
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 2
    3
2111460829.jpg

Това е една среща на тавана в модерно столично заведение с панорамна гледка към центъра на София. Един от редките случай, в които Рибал ал Асад може да си позволи да ходи без охрана.

Почти инкогнито, защото той е свикнал да бъде наблюдаван, а можеше да е просто един син на милионер, наречен от някои „военнопрестъпник”, получил много пари, за да мълчи, но Рибал не мълчи. И днес е без охрана, защото никой от хората около нас не знае, че това е първият братовчед на Башар Асад – президента на Сирия.

– Трябваше да напусна Сирия, когато бях на девет и оттогава да живея в изгнание. За краткото време, в което се върнах в Сирия, бях тормозен, имаше два опита да бъда ликвидиран. Взривиха нашата къща в Латакия през 1999 г. без никаква причина. Просто за да разчистят пътя на Башар към властта”, разказва Рибал.

2111460827.jpg

Хафез и Рифаат са неразделни братя. Рифаат е по-малък от Хафез и дълго ръководи специалните армейски части – желязната ръка на режима. Смята се, че през 1982 г. Рифаат командва потушаването на бунта в Хама срещу „Мюсюлмански братя”, в което по неофициални данни са убити най-малко 10 хил. души.

В един момент Рифаат става прекалено популярен и неудобен за брат си. Това е до голяма степен причината двамата братя да се скарат и Рифаат да бъде принуден да напусне Сирия. А техните синове – първите братовчеди Рибал и Башар започват открита вражда, много преди Башар да стане президент.

2111460828.jpg

– Първото покушение срещу мен беше през 1994 г. Стана точно преди да се кача на самолета на австрийските авиолинии. Нито една новина не излезе никъде. Представяте ли си – имаше стрелба на летището в продължение на два часа и половина и нито едно издание не го написа! Самолетът беше пълен с чужденци, сирийци, целият екипаж беше на борда и нито един не се осмели да каже, че полетът закъснява два часа и половина заради стрелба на летището, в която участваха стотици войници.

След това взривиха къщата ни в Латакия и всички възприеха версията на режима, че е атакувана незаконната крепост на Рифаат ал Асад. Звънях на медиите, молих ги да проверят какво се случва. Това не беше незаконна крепост, а нашия дом. Много хора умряха, много бяха отведени в затвора за много години, но на никого не му пукаше, никой не се интересуваше от истинската история. Всички бяха опиянени, че новият лидер Башар се бори срещу лошите”, спомня си Рибал.

2111460830.jpg

– Вие сте син на Рифаат, който е брат на покойния президент Хафез. Башар е негов син, а вие сте негов племенник. Предполага се, че трябва да сте много близки с вашия братовчед.

– Трябваше да отидем в изгнание. И това беше личен избор на моя баща. Да, баща ми беше по-малкия брат, но той беше доста критичен срещу режима още от края на 60-те. Хората не знаят, но през 1967 г. единственото свободно списание в Сирия, което можеше да говори за свобода, беше създадено от баща ми.

Дори след като баща ми напусна Сирия, започна да го издава отново от Париж. Това е опасно за всяка диктатура и особено за хората, които бяха около моя чичо, които искаха да запазят позициите си на всяка цена. Те искаха да се отърват от баща ми и изфабрикуваха това, което медиите разпространиха по целия свят – че баща ми иска да извърши преврат срещу своя брат. Това е абсолютна лъжа! Те си го измислиха!

2111460825.jpg

Годината е 1984 г. Съобщено е, че Рифаат ал Асад се опитва да извърши преврат срещу брат си. Заговорът започнал по време, в което Хафез се разболява и влиза в болница.

– Ние никога не сме говорили за този случай и това е първото интервю, в което ще ви разкажа какво се случи. Президентът Асад беше приет в болница. В книгата на Патрик Сийл пише, че баща ми е спял в болницата до стаята на своя брат в продължение на три дни.

Президентът е оставил нещо като завещание, в което е пишело, че ако той почине, трябва да се създаде комитет от шестима души, които ще отговарят за прехода във властта на Сирия. Той е избрал шестима души, мюсюлмани, сунити, знаейки много добре, че това ще вбеси много висши военни, лоялни на режима, болшинството от които са алауити.

Тези хора са отишли в болницата при баща ми и са му поискали обяснение за това решение на брат му – „Мислите ли, че е нормално вашият брат да остави подобно завещание?!”, са го попитали генералите, „Без нито един от нас да е включен?!”. Баща ми е отговорил – „Брат ми не е мъртъв. Ако той се оправи, това завещание е ненужно. Но дори и да се случи нещо, вие сте топ генералите. От какво се безпокоите?”. След това са убеждавали баща ми да се присъедини към тези генерали, но той е отказал.

Неочаквано на следващия ден, президентът се е почувствал по-добре. И той е наредил на неговите военни да окупират частите, които са под командването на баща ми. Баща ми е попитал брат си – „Защо ми причиняваш това?”, а президента му е отговорил „Защото си отказал да изпълниш завещанието ми”.

Рифаат ал Асад напуска Сирия доста богат. И с прозвището „Касапина от Хама” заради смазването на събитията в Хама през 1982 г. Най-големият принос за запазването на властта на брат му Хафез се превръща в етикет за цял живот. Следват запори на имоти за милиони в Испания и най-различни обвинения.

2111460826.jpg

 

– Въпросът ми е кой е вашият гръб? Кой ви подкрепя? Американците, британците? Някой друг?

– Никой. Не, не. Ще ви дам пример. Когато започнах през 2009 г. да създавам частен сателитен канал в Лондон, той беше блокиран. Хората можеха да загубят работата си, можеше да се наложи да го затворим. Отне ни доста усилия да проследим от коя точка на света идва блокиращия сигнал.

Оказа се от Сирия. Точно затова създадох организацията за „Демокрация и свобода на Сирия”, за да покажа на режима, че не могат да ни спрат. Започнах да се срещам с британски депутати, да разговарям с тях, да им разказвам. Но никой не се интересуваше.

– Богат човек ли сте? По медиите изглеждате смел, но какво седи зад гърба ви? Кое ви дава тази свобода?

– Когато баща ми напусна Сирия, получавахме арабска подкрепа. От саудитския крал Абдулла, който още от времената, в които още беше принц, беше много близък с моя баща. Той винаги е вярвал в единството на всички. Ние сме използвали тези пари, за да продължим политическата си дейност. Със списанието в Париж, с телевизионния канал в Лондон.

През 2013 г. се случва нещо интересно. Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Богданов се среща с Рифаат ал Асад в Женева. Това автоматично е разтълкувано като опит на руснаците да вкарат в играта алтернативни опозиционни лидери, които хем да са противници на Башар, хем отново да са от същата фамилия. Това ли е крайната цел на този клон от семейството на братовчеда Рибал? Отговорът на първия братовчед на Башар Асад е категоричен:

– Не, не и не. Нека ви кажа нещо. Ако наистина искаме демокрация в Сирия, това означава, че хората трябва да решат кой да ги управлява. Дори и някой да има планове да стане президент на Сирия, днес не мисля, че нещо остана от страната ми. Ако Башар остане ще е много трудно, ако Башар си отиде и дойде ново правителство, ще е изключително трудно. Просто защото социалната и икономическата разруха ще са непосилни за всяко ново правителство.

– А вие как ще продължите. Какво ще се случи с вас?

– Никога не трябва да губим надежда. Надявам се някой ден да се върна, както всички, които в момента не са в Сирия. Това, което се случва с нас в момента, се е случило с католици и протестанти преди стотици години. Ще минем през него. Но всичко това е лудост.

На кого му пука днес кой е трябвало да бъде халиф след смъртта на пророка Мохамед? Какво значение има днес? Да продължавам да се бия със съседа си само защото сме различни?

Ще ви дам един пример. Казват, че форматът в Женева не работи. И двеста женеви да направят, пак няма да стане нищо. Защото събират на едно място режима на Асад, който е отговорен за целия този хаос и от друга страна ислямистите. Каква конституция ще направят те? Половин-шариат и половин-диктатура? Този формат е обречен.

Аз виждам само един начин, който сирийския режим не би приел. Това е да се организира конференция, на която да бъдат поканени всички групи, които биха подписали документ за равенство на всички граждани пред закона, независимо от религията, етническата принадлежност, вярата и пола. Само това изречение ще изключи всички ислямисти, защото те никога не биха подписали документ за равенство между мъжете и жените. Невъзможно. Ако не искат да признаят равенството на християни и мюсюлмани, какво бъдеще очаква Сирия? Защо тогава да ги подкрепяме и да си губим времето с такива хора? Това е срам за вас, дори и в България, да подкрепяте хора, които не вярват в тези принципи.

  • 2
    3
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре