Държавите-членки на ЕС насочват между 34 и 48 млрд. евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Това показва нов доклад на WWF. Макар че тези вредни субсидии обхващат всички основни сектори на икономиката, основната част от тях произхожда от селското стопанство.

Според изследването до 60% от финансирането по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, се изразходва от държавите за дейности, които насърчават мащабно неустойчиво земеделие.

Тези практики не осигуряват подкрепа на земеделските стопани и опустошават природните местообитания.

„Правителствата не само харчат милиарди евро от парите на данъкоплатците, които вредят на природата, но и подкопават усилията на ЕС за нейното опазване и възстановяване в съответствие с международните ангажименти. Пренасочването на тези субсидии може лесно да запълни недостига от финансиране, необходим за постигане на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие“, казва Естер Асин, директор на офиса за Европейски политики на WWF.

Докладът включва примери за вредни субсидии от земеделието, транспортната и водна инфраструктура от редица държави, сред които и България.

Какво се случва с пасищата у нас?

Първоначално планирана като мярка за опазване на българските пасища в националните паркове, пасищното животновъдство у нас се е превърнало в ярък пример за последиците от вредните субсидии.

Снимка: Getty Images

Стимулирайки фермерите да внасят все повече стада говеда в планините, това води до намаляване на растителността.

И в трите ни национални паркове – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ се прави сезонна субсидирана паша на едър рогат добитък по мярката „пасторализъм“.

Пасторализмът е част от националния земеделски план, финансиран от ЕС . Той има за цел да запази откритите площи чрез паша на овце и традиционни говеда. Така тревните екосистеми и свързаните с тях ценни местообитания и видове в защитените територии и зони се съхраняват.

Но включването на тежкия добитък, съчетано с предизвикателствата на контрола на добитъка в отдалечените райони, създава по-голям проблем, вместо да го решава, предупреждават данните от доклада.

Дирекциите на националните паркове и изследователите подробно са документирали неблагоприятното въздействие на тежките говеда върху тези деликатни екосистеми, включително замърсяване на езерата, ерозия, увреждане на водите и намаляване на богатството на растителните видове.

Местните животни също са засегнати, тъй като се е увеличила борбата за храна и местообитание с балканската сърна, също и нападенията от мечки и вълци.

Тревните площи и редки растения се стъпкват и изяждат от добитъка, който замърсява изворите и езерата, навлиза в резервати и пречат на дивите кози да живеят в естествените си местообитания.

Докато пашата в националните паркове остава разрешена от закона, спирането на субсидирането ѝ би спомогнало да се намали негативното влияние върху планинските езера и ливади, изтъкват специалисти от WWF.