Слух за химическа атака плъзна в социалните мрежи. Според публикациите, придружени от снимки на следи, които оставят самолетите над София, машините „пръскат” химически отровни вещества.

От Ръководство въздушно движение обясниха за bTV, че вчера, например, влажността на въздуха е била по-висока, заради което следите, които оставят реактивните двигатели на самолетите са се разсейвали по-бавно. Не е имало повече полети от обичайното.

През уикенда пък е имало по-голям трафик на самолети над София, просто влажността на въздуха е била по-ниска и хората не са забелязали полетите.

Още в средата на миналата година bTV провери твърденията за химически следи във въздуха. Според привърженици на теорията, опасните вещества са алуминий, барий и стронций. Според една от теориите става дума за секретна военна разработка, която има за цел да промени климата и да създаде бури и ураганни ветрове. Според друга версия това се прави срещу промените в климата. Има и още една теория - целта била да се унищожат земеделските култури.

От Министерството на транспорта обясниха, че става дума за военни самолети, които летят на височина от 6-8 километра При тези условия разсейването на следите ставало бавно. Инструктори обясниха, че следите оставят заради конденз, предизвикан от сблъскване на самолета, в процеса на полета с въздушната маса.

Културният антрополог професор Ивайло Дичев обясни, че конспиративните теории винаги се появяват в момент на несигурност у хората. Едната от теориите е, че населението на Земята е твърде голямо и трябва да се намали. А според втора – правил се щит с алуминиеви частици около планетата, за да може да се защити.

Журналистът на bTV Борислав Лазаров, който се занимава с тематиката от десетилетия, каза, че конспиративните теории са начин за бърза печалба на пари.

Проблемът е, че конспиративната теория не може да се отхвърли, добави Дичев и се върна назад във времето с пример за вещиците, изгаряни на клада, заради вярването, че причиняват безплодие.

Дичев отбеляза разликата между научния и модерен начин на мислене и „градските легенди”, с които хората реагират на своята несигурност.

В моменти, в които не сме сигурни в живота си, се хващаме за такива неща, каза антропологът. В САЩ например, в началото на миналия век, се продавали антикометни хапчета – за предпазване от лошите влияния.