В рубриката "Красив ум": Екип от ангели ежедневно спасява човешки животи
Те са млади, талантливи и винаги усмихнати, без значение колко тежък случай имат в операционната зала
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 1
  • 3
    0
Операция

Те са млади, талантливи и винаги усмихнати, без значение колко тежък случай имат в операционната зала. Те са екипът от ангели на носителя на приза „Лекар на годината” проф. Никола Владов.

За привилегията да оперираш и да се учиш от най-добрия и за отдадеността към пациентите, разказва Вяра Деянова.

8:30 ч. Денят за клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия започва с две операции. След тях ще има и още. Всяка една е спасяване на живот.

Това е един ден, който описва професор Владов през неговия екип. Младите хирурзи, които професорът обучил от студенти и днес им се доверява, за да извършват чудеса в операционната на създадената от професор Владов клиника.

Минути преди 9 ч.. Доктор Такоров вече е облечен и готов за операция.

„Всеки един хирург, преди да влезе да оперира, продължава да си прави план на операцията и да си мисли колко ефективен може да бъде, какви странични находки могат да се намерят по време на тази интервенция, някакви анатомични вариации, които могат да усложнят процедурата. Така че, общо взето никой не си мисли колко е велик”, обяснява д-р Ивелин Такоров.

От операционния блок отиваме в трансплантационния сектор с доктор Васил Михайлов. Обучен от професор Владов още от студентската скамейка, работил в най-голямата трансплантационна клиника в Англия. Прибрал се в България, защото вярва, че може да помогне трансплантациите у нас да се случват без тромави процедури и, за да оперира с професор Владов.

Операция

Д-р Васил Михайлов показва на екипа ни трансплантационния сектор към клиниката по чернодробно - панкреатична и трансплантационна хирургия. Там е един от техните пациенти в 13-ти следоперативен ден след чернодробна трансплантация. Той вече е в съвсем задоволително състояние и с нетърпение очаква своето изписване.

„Благодарност само с думи не мога да го изразя. Само мога да кажа един поклон и едно голямо човешко „Благодаря"!”.

Операция

„Трансплантацията, част от трансплантацията на черен дроб, е едно от най-големите постижения на съвременната медицина, което дава възможност за пълно излекуване на пациенти в изключително тежко състояние”, обясни д-р Михайлов.

- Делчо ви се поклони преди малко.

- Благодаря и ние се прекланяме пред него. Удовлетворението от добре свършената работа дава смисъл да продължаваме напред.

- Той каза, че е учуден от това колко усмихнати сте всички, целият екип... Как се подържа тази усмивка?

- С такива прекрасни пациенти, когато виждаш, че нещата се случват, човек няма как да не е доволен.

Операция

И доктор Михайлов вече е готов за операция.

- Мисля си, винаги гледам да се концентрирам изцяло и да се абстрахирам от околния свят.

- Емоцията… Доколко й позволявате да влиза с вас в операционната зала? Живеете ли с болката на пациентите? Успявате ли да оставите заедно със свалянето на престилката това, което виждате като страхове и притеснения в техните очи?

- Не е възможно, човек, колкото и да има желание да забрави. За щастие или нещастие ние живеем с болката на пациентите, дори и когато се приберем вкъщи.

Малко преди обяд професор Владов е със свалена маска.

-  Между две операционни ви хващаме и вас сега. Едната операция свърши, сега чакаме за втората... Днес са колко? Четири?

- Не са всичките мои. Момчетата и те си правят операциите.

- Вие тези момчета сте ги поели буквално след студентската скамейка.

- Да, горе-долу… то така се създава екип, с взаимно доверие. Те, както ми вярват на мен, аз трябва да им вярвам на тях.

- Как един голям хирург успява да свали егото по-надолу, за да може да даде. Да има желание да дава. Има хирурзи, които са ревниви към собствения им скалпел, собствената им зала.

- Като осъзнае, че отдавна е минало времето на силните личности и на големите хирурзи. Сега е времето на силните екипи. Когато осъзнаеш, че егото ти не е по-важно от силата на екипа, тогава нещата се получават.

- Какво е усещането, когато приключи добре една операция?

- Е, какво е, хвърчиш. Да, особено, ако е много голяма и много тежка.

- Трудно ли ви беше с професора до вас, това респектира ли ви или така ви създава улеснение?

- Понякога му е трудно.

- Напротив на всеки му е лесно да работи с професор до себе си.

- И той ли от студентската скамейка е до вас?

- Съвсем.

И вие ли хвърчите като професора, когато мине добре една операция?

- Да, общо взето мога да кажа, че сме от една школа и от гледна точка на емоциите. Това също ни сближава… По-емоционални сме.

- Как поддържате тези усмивки?

- Поддържаме ги с това, че се чувстваме успели в своята професия, вършим си качествено работата, гледаме си болните и работим с удоволствие. Това е една от тайните на успеха в нашата клиника - че никой не работи насила. Просто сме си такива…Има и тежки моменти, в които усмивките изчезват и напрежението взима превес. Винаги, когато всичко завършва добре, имаме усмивки.

  • 3
    0
Още по темата
1 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре