Обявените преди ден от министър Петър Москов здравни промени предвиждат пакетът от медицински услуги, който ще получават здравноосигурените пациенти, да се раздели на три вида и на практика някои услуги да се плащат от пациента или здравен фонд.

Промените предвиждат медицинските услуги да бъдат разделени на спешни, основен пакет за социално значимите заболявания и допълнителен. Всъщност въвеждането на разширения пакет е и първа стъпка към въвеждането в бъдеще на доброволното здравно осигуряване.

В университетска болницата „Царица Йоанна” всеки ден медицинска помощ по спешност търсят и пациенти, които не са платили здравните си вноски. Като Недка Андреева, която идва в болницата заради битов инцидент. „Аз нямам личен лекар, нямам и осигуровки”, признава жената. Тя казва, че е социално слаба и без работа, но никъде не е регистрирана като такава.

На дежурство има поне по двама пациенти, които са без платени здравни вноски, но се налага да бъдат лекувани, обяснява хирургът д-р Цветелина Спиридонова. „Това, което не можем да правим, е да откажем помощ на такъв пациент. Ние не сме изпълнителна, не сме наказателна власт и трябва да направим това, за което сме учили”, казва хирургът от УМБАЛ „Царица Йоанна”.

Миналата година през спешния център са преминали над 54 000 пациенти. 70% от тях са били наистина спешни случаи. Другите около 16 000 потърсили помощ също са получили лечение. Част от тях успяват да покрият дълговете си. „Голяма част от тях, когато са поставени пред алтернативата за заплащат лечението, намират начин да платят. Не става въпрос за липса на финанси, а за добра воля”, смята д-р Цветелина Спиридонова.

От приетите неосигурени пациенти, над 600 не са платили задълженията си. Те са лекувани за сметка на болницата, което означава около 300 000 лв. преразход. „Когато част от участниците не внасят, системата страда. Страда и затова нека да си го кажем, че държавата също не е изряден платец. Не плаща цялата сума, а само половината”, обясни зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов.

С новите промени държвата също трябва да се стегне и да внася вноските на 9 групи пациенти. Сред тях са децата, студентите, безработните, пенсионерите, военните и държавните служители.

Медицинската помощ ще бъде разделена на три пакета. Първият - спешният, ще регламентира кои състояния са животозастрашаващи. Вторият - основният, ще обхваща всички социалнозначими заболявания. Третият - допълнителен, е за болести, които изискват планови операции или допълнителни скъпоструващи изследвания. Там ще има листи на чакащи. Допълнителният пакет отваря пътя за доплащане и друг вид реформа.

„Това е естественият преход към допълнителното здравно осигуряване. Няма нищо страшно. Ако човек иска да получи максимално доброто и има финансовата възможност - защо не?”, попита д-р Юлиан Йорданов от БЛС.

Какво означават промените е най-важно да разберат депутатите. От тях зависи дали ще има реформа в здраванта система и по-малко пациенти като Недка.

По данни на Българския лекарски съюз неосигурените, но работещи българи са около 450 000 души.