Тецовете у нас заплашени от затваряне, ако бъдат приети нови европейски изисквания за намаляване на вредните емисии във въздуха. Възможно е и поскъпване на тока, предупредиха синдикати и експерти.

Според експертите риск за енергетиката ни има. Около 45% от енергията у нас се произвежда от тецовете, които няма да могат да отговорят на екоизискванията.

Снимка: bTV

Енергията, която произвежда АЕЦ-Козлодуй е по-малко - около 36%, а делът на фотоволтаичните и вятърни централи е сравнително малък.

Снимка: bTV

Новите правила могат да донесат и загуба на работни места - около 30 хиляди в енергетиката, и други 120 хиляди в свързаните индустрии, като металургия, машиностроене, транспорт, циментовата индустрия.

Снимка: bTV

Закриването на места в енергетиката означава значителна загуба на доходи, тъй като средната заплата в сектора доближава 2000 лева.

Притеснени за бъдещето си са миньорите от "Мини Марица-Изток". Компанията осигурява въглища, като захранва тецове в страната. Георги Георгиев и Бисер Иванов работят в рудник 2 от години и сега не знаят ще запазят ли работните си места.

От ТЕЦ Марица Изток 2 пък обявиха, че предприятието вече е инвестирало над 500 милиона лева, за да отговори на евроизискванията. Ако има нови критерии за изпусканите във въздуха вредни емисии, тецът няма да може да се справи.

„Означава нови инвестиции, но проблемът е че това не са инвестиции, които ще надграждат съществуващото положение, а трябва да се започне отначало. Това означава нови 400-500 милиона лева”, изчисли Пламен Николов - зам.-директор на ТЕЦ Марица Изток 2.

Според икономическото министерство това ще рефлектира върху потребителите.

„Ние трябва да намерим лоби да решим този проблем до април месец. В противен случай цената на инвестициите, ако тръгнем в тази посока, ще рефлектира и върху цената на електроенергията”, посочи зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

„Не е изключено по никакъв начин да има режим на тока или пък да внасяме електроенергия, няма да управляваме ние цената и не е ясно колко ще струва”, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Евродепутатите се ангажираха да търсят алтернативи на срещи с високопоставени служители в европейската комисия, но обясниха, че липсата на български еврокомисар затруднява работата им в тази посока.  

България ще търси и подкрепата на други държави в евросъюза, които също ще бъдат засегнати от новите изисквания, ако те бъдат окончателно приети. Сред тях са Полша, Унгария, Румъния и Гърция.