На 29 април започва Страстната седмица или Седмицата на страданията. Според Библията това е последната седмица от земния живот на Исус Христос.
На старобългарски страст означава страдание.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик с изключение на Разпети Петък. Тя завършва в навечерието на Великден, денят, в който се празнува Христовото възкресение.
Традицията повелява в Страстната седмица християните да се замислят за своите грехове, за подвига на Спасителя и за жертвата, която той е принесъл за всички нас.
Това са и последните най-строги дни от Великия пост.
На този ден Исус влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма.
Духовниците напомнят на вярващите и историята за продажбата на Йосиф в робство. Той е бил предаден от братята си.
В българската домашна православна традиция всеки един от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
На Велики понеделник трябва да подредим и изчистим вкъщи. На тази рутинна дейност се придава символичен характер – прави се за здраве.
В миналото на този ден са се подготвяли и дървата за огрев, както и храната за животните за една седмица напред.
Библейският разказ на Велики вторник припомня как Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Той разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, както и за Страшния съд и края на света. Христос прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Миряните се стараят да правят колкото се може повече добрини. Отказват се забавление, танци и пеене.
В славянската традиция от този ден започва подготовката за празничната великденска трапеза.
Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина.
Юда Искариотски решава да предаде своя учител за 30 сребърника.
На този ден можем да се изповядаме в църквата.
Традицията повелява на този ден да се извършва леко почистване – измиване, смяна на завесите с чисти и други. Купуват се и яйцата за Великден, приготвя се и т.нар. „четвъртъчен сапун“ – чисто блокче сапун, което се оставя извън прага. След това на сутринта членовете на домакинството се измиват с него.
На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки. Те се подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.
Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък.
В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще го предаде.
Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.
Исус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.
Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“.
Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник.
Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Иисус нищо достойно за смърт.
Според традицията денят започва с измиване с четвъртъчния сапун, приготвен от предния ден. На Велики четвъртък се завършва почистването на къщата, освобождаваме се от негодувание и негативни мисли. Стопанките на дома вече са започнали да пекат козунаци и да боядисват яйца.
Приготвя се и четвъртъчна сол, която се смята за мощен амулет срещу всякакви нещастия.
Това е денят на великите страдания на Исус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.
Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си.
Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му.
Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.
Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата, и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат.
Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Разпети петък се смята за най-тъжният и тежък ден от Страстната седмица. На този ден се спазва строг пост – ако е възможно, вярващите напълно отказват храната.
Традицията повелява да се въздържаме от тежка работа, опитваме се да не правим нищо в домовете и градината си.
Денят се възприема като време за размисъл.
На този ден се посещава църква и се минава под масата с плащаницата. В Западна България се украсяват боядисаните яйца.
Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро.
Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
За този ден са отредени последните приготовления за Възкресение Христово. Миряните още от вечерта събират кошница с храна и вода за освещаване и се отива в храма, където участват в празнична служба.
На този ден се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите.
Велика събота се нарича още Душна събота.
