Стихове, написани на метри от газовите камери, звучаха в Софийската синагога
Така бяха почетени жертвите на Холокоста
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 1
    0
Синагога - Холокост

Стихове, написани на метри от газовите камери, прозвучаха тази вечер в Софийската синагога. Така бяха почетени жертвите на Холокоста, но и тези, които оцеляват от лагера Терезин. Един проект напомня за миналото, но с поглед към настоящето и предупреждава за новата вълна от омраза, завладяваща Европа и света.

„Аз съм малък куфар от Франкфурт на Майн,
и търся господаря си - къде е той, кой знай?
С жълта звезда на ревера, той беше стар и сляп
и стискаше ме здраво, като че дете му бях”.

Тези стихове са на Илзе Вебер - една от жените в Терезин - концентрационният лагер за интелектуалци и хората на изкуството. Лагерът, използван като образец в пропагандните филми на Третия Райх.

Като медицинска сестра Илзе се грижи за децата. За да ги разведри, пише стихове, които им рецетира сама. Понякога под звуците на китара.

Споменът за хората, обърнали се към изкуството, за да спасят душите си, тази вечер присъства в Синагогата в София.

Повечето от творци, които са затворени в Терезин, загиват, но вътре в лагера са писали стихотворения, свои наблюдения и преживявания. Други, които доживяват края на войната, са запазили тези спомени. Техните послания са много актуални и днес.

Проектът им обикаля света, а посланията са към младите. Затова преводите на български са на ученици от езиковите гимназии.

В Терезин загиват 33 818 евреи. Тази вечер думите им от онези години, бяха по-силни от омраза.

  • 1
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре