Стайко Иванов – история като филмов сценарий
Делтапланеристът излежава присъда за убийство, което твърди, че не е извършил. Осъден е, след като решава да си търси правата. Приятелите му организираха подписка с искане за преразглеждане на делото
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 4
    0
Стайко Иванов
Снимка: bTV

Делтапланеристът Стайко Иванов излежава 8-годишна присъда за убийство на македонски гражданин, което твърди, че не е извършил.

Попада в Ловешкия затвор преди няколко месеца, след като години наред се укрива и бяга през европейски и не само европейски граници.  

Негови приятели инициираха петиция делото му да бъде преразгледано заради липсата на доказателства.

„Стана ясно, че съм попаднал на неподходящото място в неподходящото време. Никой, като излиза от къщи, не знае къде ще попадне и какво ще се случи“, каза Иванов пред репортера на bTV Гергана Костова.

Стайко Иванов
Снимка: bTV

Според адвоката му – Пламен Димитров, „Стайко е човек, който е смазан от съдебната система, по законен и незаконен начин“.

Всичко започва на 11 май 1997 г., когато Иванов се връща на автостоп от Пловдивския панаир, където гледа летателни машини. Тогава той е на 31 години, но вече е обучил много хора да летят. Спира му македонски микробус, пътуващ за Турция. Не познава шофьора, но той му казва, че вози волейболен отбор, който в момента е на състезание. По-късно шофьорът качва и втори пътник в микробуса, твърди осъденият.

„На детелината за Хасково исках да сляза. В тоя момент човекът отзад каза: „Карайте, недейте спира“. Обърнах се – държеше оръжие. Не мога да го опиша, не знаеш какво става. Може би около 300 метра след това проехтя изстрел. В момента, в който видях, че шофьорът клюма, хванах волана и го завъртях на една страна. Това е, което помня“, разказа Иванов.

Следва катастрофа – бусът се удря в дърво. Стайко стига до заведение наблизо, в което разказва, че са стреляли по него и убития.

Стайко Иванов
Снимка: bTV

Първоначално полицията разследва инцидента като катастрофа. А човекът, за когото Иванов твърди, че е стрелял, изчезва мистериозно. Никой не го и търси. Междувременно на петия ден Стайко Иванов е привлечен като обвиняем за убийство. Оръжие така и не е открито. Мотив няма.

В микробуса разследващите откриват тайници за контрабанда. Дрехите на убития и бусът обаче са върнати месец след инцидента, вместо да бъдат държани за доказателства с години, каквато е практиката.

„Защо не са изследвани тайниците на микробуса? Защо микробусът и трупът са върнати месец след злополуката? Кой е разпоредил връщането? Ето това са въпроси, които нито съдът, нито прокуратурата са поставили. Съдът не е направил справка кога Тодоровски е влязъл в България, за къде е пътувал, кого е трябвало да вземе“, коментира адвокат Димитров.

Адвокат Пламен Димитров
Снимка: bTV

„Някакъв канал е за нещо, някой с някого е имал среща и за да не е сам, е качил някакъв стопаджия, за съжаление, в този случай бях аз“, каза осъденият Иванов.

Нито прокуратурата, нито съдът обръщат внимание на тези подробности.

Не бяха събрани подробности за личността на убития шофьор. Не можем са кажем мотиви. Не знаем дали се познават, или не се познават. Мотивите могат да бъдат най-различни. За нас основното доказателство беше, че е стреляно от упор и в колата не е имало друг“, обясни прокурор Атанас Гичев.

Прокурор Атанас Гичев
Снимка: bTV

Пропуските в обвинението продължават с различния химичен състав на барутните натривки под ноктите на осъдения Стайко и от раната на убития. При Стайко е намерено веществото барий. Съдията прави предположение, че барият се изпарил.

„Барият се топи на 727 градуса температура. Кой напудри изрязаните нокти на Стайко с барут?“, попита защитникът Димитров.

Стайко Иванов
Снимка: bTV

Всъщност присъдата на Иванов идва, случайно или не, след като той решава да съди държавата за 18 хил. лева за това, че седем месеца е бил държан зад решетките без доказателства, където се разболява.

През 2005 г. хасковския прокурор Кольо Митев прекратява делото срещу него заради липса на доказателства. Само година по-късно Иванов отново е обвиняем без да се появили нови. Защото прокурор Гичев го възобновява.

„Доколкото си спомням това дело беше намерено при една ревизия, която правихме Окръжна прокуратура – Хасково. Намерихме това дело, което два пъти е внасяно от прокурора в съда с обвинение по член 115 и изведнъж той го прекратява без да има други нови доказателства“, обясни Гичев.

В крайна сметка Стайко Иванов е осъден на 8 години затвор от Хасковския окръжен съд. Делото е разглеждано повече от 14 години, като многократно е връщано с указания на Върховния касационен съд за изясняване на съществени противоречия, както на вещите лица, така и на разпитаните свидетели. Те така и не са изяснени.

Стайко Иванов
Снимка: bTV

„Цялата присъда почива на предположения“, подчерта адвокатът.

Съдията по делото – Кольо Димитров, категорично отказа да говори по темата, тъй като недоволни от присъди винаги имало.

Иванов разбира, че ще бъде осъден и след едно от заседанията успява да избяга, по думите му – накъдето му видели очите в буквалния смисъл на думата.

Гърция, Италия, Франция, Беларус са само част от страните, в които се крие. Веднъж го хващат и го пускат. Хапе го змия. Минати граници не брои. Помни инфарктни моменти.

Никога не казва от какво бяга. В Италия започва работа на летище, където го канят да остане.

Миналата година Стайко Иванов е арестуван в Беларус. Оттогава отново е в затвора.

Като затворена птица съм, буквално“, каза той.

Стайко Иванов
Снимка: bTV

Според прокурор Гичев обаче, след като има постановена присъда, истината е изяснена.

Миналата седмица Стайко Иванов започна гладна стачка в Ловешкия затвор, а от вчера е преместен в Пазарджишкия затвор.

Вижте повече във видеото:

Днес негови приятели се събраха пред Съдебната палата в София в знак на протест. Те са подписали и петиция, настояваща за преразглеждане на присъдата за Иванов. Тя се разпространява и в интернет и до момента има около 500 подписа.

Момчил Риладжиев разказа, че познава Иванов от повече от 20 години покрай авиацията. „Той не обичаше да разказва за тази история, защото е страшно петно, поставено върху него. Прочели сме много неща, знаем и от адвоката му, че има много нарушения, доста фантастични неща в цялото обвинение и следствие и след това – в съдебните решения. Знаем, че той не е убиец“.

Съдът първо го обявява за невинен и когато започва да си търси правата, да осъди България за опетненото му име, отново се възобновява делото. Без никакви нови доказателства или нови причини го обявяват за виновен, защото им е необходим виновен, защото истинския убиец не е намерен, а Стайко се е возил в същия микробус и някой трябва да е осъден, каза друг негов познат. „Той е много честен човек, нормален, като всички нас“.

„Мен ме шокира последната реакция на правосъдието – не може, след като той е обявил гладна стачка на 6 юни, изненадващо, вместо някаква друга човешка, адекватна реакция, да го преместят в най-тежкия затвор в България – в Пазарджишкия“, коментира друг от присъстващите Еленко Божков.

Делото трябва да се върне и да се гледа по същество. „Стайко е един невинен човек, който лежи в затвора – поредния фарс на безумната ни правосъдна система. Познавам го доста отдавна и той със сигурност не е убиец“, коментира друг протестиращ.

Вижте повече във видеото:

  • 4
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре