Категоричен резултат на референдума в Трън – противниците на златодобива удържаха смазваща победа. Това обаче не означава, че добивът на злато в района със сигурност ще бъде спрян.

Анализът на законодателството у нас сочи, че има два варианта държавата да даде зелена светлина на проучването на златните залежи.

Резултатите от референдума в Трън не могат да спрат добива на злато първо, защото има едноседмичен срок за обжалване и второ – защото разрешенията за концесиите се дават от държавата, от Министерски съвет и от Министерството на енергетиката. Териториите обаче се стопанисват от общините. Как ще се реши това противоречие?

Референдумът забрани на Общинския съвет на Трън да приеме устройствения план на общината, ако в него се предвижда територия за добив на злато.

"Ние не се отказваме, а се делегират права на Общинския съвет да не одобрява устройствен план, в който има определени територии за миннодобивна дейност. В този план няма територии за миннодобивна дейност към момента”, каза Бойчо Харалампиев, председател на Общинския съвет.

Резултатите от референдума може и да се обжалват.

Представителите на държавата в областта обаче са проучили законодателството, която показва друго.

"Държавата може да даде своето разрешение да бъдат започнати проучвателни дейности. Добивът на подземни богатства се извършва чрез концесии, предоставени от Министерството на енергетиката, но пък местната власт одобрява плановете”, каза Ирена Соколова, областен управител на Перник.

Вторият вариант е министърът на регионалното развитие да издаде заповед за национален обект или обект с национално значение и така референдумът няма да има стойност.

В момента проучването на въздействието на околната среда за трънските обекти още не е стигнало до еко-министерството. Резултатът от ОВОС-а ще стане ясен следващата година.

В България се разработват няколко големи златни находища, преминали през същите перипетии. За това на „Ада Тепе” до Крумовград се чака разрешение над 10 години.

За Челопеч – концесията е дадена през 1999 г. и договорът до момента е променян 4 пъти.

Концесионерът на златната мина в Челопеч например внася 1,5% от печалбата в хазната. Според задълбочен анализ на Сметната палата, държавата сама си е виновна, че е определила такива условия.

Печалбата на концесионера от Челопеч до момента е милиард и половина долара, сочи  одитът на Сметната палата.

Според законите, ако фирмата Х иска да добива злато в България, тя трябва да кандидатства за търговско откритие пред Министерството на енергетиката.

Прави се доклад за въздействие на околната среда и ако становището му е положително, тогава  няма как министерството да откаже разрешение и тази фирма да кандидатства за концесия. Решението се взима окончателно от правителството.