Родолюбив българин преписва Паисиевата „История славянобългарска"
Йордан Карастоянов от село Поликраище е преписвал и Житието на Константин Кирил Философ, "Горски пътник" на Раковски
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 2
    0
Йордан Карастоянов
Снимка: btvnovinite.bg

Днес, два века и половина след написването на „История славянобългарска", един българин от малко великотърновско селце преписва Паисийевата творба. Вече шест години всяка вечер той рисува буква по буква на оригинален църковнославянски език.

Аз, Паисиия, йереомонах и проигумен Хилендарски събрах и ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род... и много труд употребих, докато събрах и обединих историята му в тая книжица... Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я... да не изчезне!

В миналото „История славянобългарска" е била преписвана и предавана като светиня от ръка на ръка. Известни са близо 70 такива исторически преписи.

„Аз бях направил няколко ръкописни книги - Житието на Константин Кирил Философ, "Горски пътник" на Раковски и вече може би нещата бяха назрели. Една вечер тук се бяхме събрали с едно приятелско семейство, което ми каза - защо да не се заема с историята на Паисий? На мен само това ми трябваше. Да избухне ламята, това, което се беше събрало! И ходих в Търново - в библиотеката - дадоха ми фотокопие на Паисий!”, разказва Йордан Карастоянов от село Поликраище.

Вдъхновение за начинанието си той намира в родолюбието. „Има го родолюбието и любовта към тези старинни книги. Когато бях ученик, ходих в библиотеката и винаги съм избирал старите книги. Имаше някаква магия - тези пожълтели страници ухаят на приятно. Има някаква магия в книгите”, обяснява още Йордан Карастоянов.

За него най-трудната част от преписа е рисуването на старобългарските букви. Категоричен е обаче, че ще препише Историята именно в оригинал. „Изморително е за окото, за ръката, защото миниатюрите ги рисувам под лупа, заглавните букви и тях ги рисувам под лупа, и е изморително”, признава той.

„Като стане грешка, мачкам листа, хвърлям го в коша и пак започвам да пиша същата страница. Като Сизиф с оня камък, който все го тика и все не може да стигне горе до хълма. Сега такава ми е стратегията, че гледам буква в текста, преписвам я, пак гледам буква - преписвам я. И така - буква по буква. И все пак стават някакви грешки - ако направя грешка, с ножчето я изчегъртвам. А ако не мога да се справя - смачквам листа и почвам пак”, обяснява още Йордан Карастоянов.

Той не натоварва своя труд с лично послание, по-различно от запечатаното в „История славянобългарска”: „Посланието го е казал Паисий: „О, неразумний юруде, защо се срамиш от своя език и се влачиш по чужди езици?”

Или българите не са имали царство и държава? От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. ... Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?

„Написал съм го на книжките. Паисий го е казал, аз мога да повтарям само неговите думи. Да не се срамуваме от българския език”, призовава Йордан Карастоянов.

„Аз не бих казал, че сме станали по-добри. Хората са били по-простички и по-естествени. А сега виждам, че хората са забравили дори да се усмихват, за съжаление”, констатира той.

Йордан дори сам прави подвързиите на книгите си. Планира да отвори ателие във Велико Търново, където да показва резултатите от труда си. „Мечтая най-вече да завърша книгата на Паисий. И да обиколя из България манастири, музеи”, признава още той.

Другата му мечта е да посетия Рилския манастир. От монасите иска да научи тънкостите на калиграфията. „Трудно е да пишеш цяла страница на един път. Може би половин час пиша, ставам, разхождам се, за да отпочинат очите и ръцете. Трудно е”, казва той.

„Дава ми сили, че като видя накрая да се получава - това ми дава някаква наслада... И това, че след време някой ще се радва на това нещо. Ще минат 50-100 години, всички ние ще станем на прах и пепел, но това - дай Боже, да се запазят тези неща - хората ще се възхищават и ще знаят на какво място са живели българи и продължават да живеят. Докато има българи, които правят такива неща, и България ще я има...”, категоричен е Йордан Карастоянов.

  • 2
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре