Общо 39 незаконни къщи във варненската ромска „Гъбена махала” са с предписание да бъдат разрушени. Собствениците на 15 от тях са се съгласили да развалят постройките, а останалите 24 ще бъдат съборени принудително. По график багерите влязоха в махалата в 11:00 часа на 1 юли.

Никой от местните не признава да се е съгласявал да разруши сам незаконната си къща, а в ефира на предаването „Тази сутрин” по bTV всички изразиха притеснение, че имат големи семейства с много деца и нямат къде да отидат, затова настояват общината да им осигури жилища, щом събори техните.

 

„Никъде не можем да отидем с тези деца. Три години живеем”, обясни местен мъж. „Пречиме ли, не пречиме, искаме да сме собственици на мястото. Казахме на кмета, ходихме да са оплаквами да не ни събарват”, допълни друга жителка на „Гъбена махала”.

Снимка: БГНЕС

„Ако се наложи, ще плащам данъци, общината досега не ни е искала. Към 1000 и нагоре хора живеят, в гъбената махала всичко е незаконно. Никой не е искал досега да ни събаря”, обясни друг мъж.

Снимка: БГНЕС

ДНСК прехвърли на общините отговорността за разрушаването на нелегалните постройки, а община Варна делегира това на районните кметства.

Снимка: БГНЕС

Кметът на район „Владислав Варненчик" обясни пред bTV, че постройките на ромите няма как да бъдат узаконени. „Преди да обяснявам какъв е статутът на тези постройки, тъй като той е ясен, той е изцяло незаконен, бих искал да се спра на статута на земята. Земята е частна собственост, в следствие на процеса на реституция, и е земеделска. Така че, в нито един от възможните случаи и комбинации на собственост, там няма как да има постройки. Дори и на собствениците, а камо ли на други”, коментира Неделчо Михайлов.

Снимка: БГНЕС

По думите му, акцията стартира едва сега заради проточили се 8 месеца съдебни процедури. „Всичко започна на 1 ноември с приканването на обитателите на незаконните постройки да представят пред районното кметство, като орган по контрола на незаконното строителство, евентуално някакви документи, които да установяват собствеността или на земята и постройките, или съответно на постройките. Втората стъпка след естественото непредставяне на такава документация, тъй като те няма как да имат такава, беше съставянето на констативни протоколи, след това констативни актове”, обясни районният кмет.

Снимка: БГНЕС

„В един момент обитателите на тези постройки явно бяха посъветвани от добър юрист и с един много ловък ход нещата се върнаха в начална позиция в края на декември месец. Тъй като всички вкупом, почти с идентичен текст и почерк, пуснаха декларации за узаконяване на тези постройки, което е пак технически и практически невъзможно, но върна процедурата в начало, защото ние трябва да отговорим на тези декларации, трябва да отидем пак на място, пак констативни протоколи, за да им откажем узаконяването и да си продължим процедурата пак с констативни протоколи и така нещата се проточиха доста дълго време. Да оставим на страна и че 20% от засегнатите се обърнаха и към българския съд, който едва преди 15-ина дни излезе с определение. Отхвърли техните жалби по отношение на действията на районното кметство", обясни Михайлов.

Снимка: БГНЕС

В плана за разрушаването на незаконни постройки влизат много къщи от най-голямата ромска махала във Варна „Максуда” и около 400 в района на „Младост”.

Целият боклук се изсипва в минаващото от там дере, водите на което се вливат директно във Варненското езеро.
Снимка: БГНЕС

Така роми от варненския квартал "Максуда" почистваха предновогодишно домовете си.
Снимка: БГНЕС