Хиляди са българите, които доброволно се включват в опълчението, а един генерал става любим техен водач в битките – ген. Николай Столетов.

Анатолий Столетов, неговият правнук, пристигна в България заедно със съпругата си Зинаида от руския град Владимир, за да почетат паметта на героите.

Снимка: bTV

Заедно се свръщаме на мястото, където в 1877 г. прадядото на Анатолий води първите тежки сражения с турската армия. Това е бойното кръщене на българските момчета от опълчението, които са предвождани от ген. Столетов и се бият под свещеното Самарско знаме.

Снимка: bTV

„Гледам и замръзвам пред величието на този паметник, на картината, която виждам – казва Анатолий пред монумента „Бранителите на Стара Загора“. – Виждал съм много снимки от това място. Но докато не го видях с очите си, не вярвах, че ще ми направи такова впечатление“.

Снимка: bTV

„Знам, че първото бойно кръщение на Столетов във войната е именно тук. Тук, под полите на града, умира подполковник Калитин, който е носел Самарското знаме – символът на победата за България. Гордеем се, че нашият генерал е ръководил руско-българското опълчение и то е допринесло за освобождението на България“.

Снимка: bTV

Лятото на 1877 г. – предните отряди на ген. Гурко, заедно с дружините на българското опълчение, настъпват при Стара Загора. Градът е превзет, но към него се насочва централната турска армия. Численото превъзходство е в полза на Сюлейман паша. Стара Загора е опожарена. Избити са близо 14 хил. жители на града и околните села. Самарскто знаме обаче е спасено.

Снимка: bTV

„Сраженията тук са били много тежки. Много български и руски войници са намерили смъртта си. Днес това е място, пропито с кръвта на руски и български войници – казва Анатолий. – Именно тук, в Стара Загора, е осветено Самарското знаме. Носели го няколко войници. В опит да го спасят, го предават на полковник Калитин. Той се качва на коня и продължава щурма на българските и руските войници, но е убит от картечница. Тогава войници успяват да грабнат знамето и да го спасят от турската армия. И когато генерал Столетов вижда, че знамето е съхранено, възкликва: „Благодаря ви, братя, че се опазили българското бойно знаме“. Сега знамето се съхранява във Военно-историческия музей като светиня“.

Снимка: bTV

Страховитата битка край Стара Загора е, оказва се, само генералната репетиция за Столетов и неговите момчета – руснаци и българи опълченци. Следващата им среща със Сюлейман паша е на Шипка. Сюлейнам е бил готов на всичко, за да премине от другата страна на Балкана, да помогне на Осман паша в обсадения Плевен и да се докаже като военачалник. 7500 души – руски бойци и опълченци, на върха трябва да удържат 30-хилядна армия от юг.

„Генерал Столетов сам разказва, че руснаците и българите са се били като орли – непобедимо. От уста на уста се е предавало, че българските войници са били като орли и са умирали като герои. Той е преживявал много тежко всяка смърт на войниците си – разказва Анатолий. – И когато слиза от Шипка, казва: „Искам ми моите мъртви войници да възкръснат, да застанем отново в един строй и пак да чуя песента, която пеят българите“ – „Шуми Марица“.

Снимка: bTV

Това е маршът, с който нашите момчета влизат в боевете на Шипка, а после става химн на Царство България.

Когато Столетов умира през 1912 г., всички живи опълченци, които той е водил, отиват на гроба на любимия си генерал с шепа пръст българска земя и запяват „Шуми Марица“.

Столетов често казвал на войниците: „Вие сте тук, в битката за собствената си страна. Това е последният момент, в който трябва да останете заедно, силни на всяка цена. И ако някой реши да си тръгне, да се откаже в този решителен момент, може да преобърне хода на войната“. Затова и всеки, без да пести сили, се стараел да даде всичко от себе си, за да победят в тази страшна и кръвопролитна война“, разказа Анатолий.

Снимка: bTV

Много писатели разказват, че след боевете край Шипка, когато дружината се слязла от гората, забелязали, че я предвожда възрастен човек. Той – Столетов, не изглеждал вече на 45, а на 60 години. Вървял рамо до рамо с войниците си и го попитали: „Генерале, защо не сте на коня си?“, а той отговорил: „Срамувам се. Не мога да се кача на коня си, докато войниците ми са с мен, вървейки пеш“. Затова толкова много са го обичали войниците му“, казва Анатолий.

Само на Шипка по време на летните боеве загиват стотици, а при зимната защита на прохода хиляди замръзват в преспите. В цялата Руско-турска война са убити и ранени над 70 хил. души.

„Затова се прекланяме пред тяхното дело. Сигурен съм, че още дълги векове двата народа ще бъдат приятели“, казва Анатолий.

Вижте повече във видеото: