Забраната лекарите да продават лекарства се оказа само на хартия. Репортерска проверка на bTV в Сакар показа, че в малкото села с лекар хората масово разчитат на него да им доставя и медикаменти.
Шкафът в здравната служба на село Момково е зареден с лекарства от първа необходимост. „За първа помощ, при някакви болки, при кръвно налягане”, обяснява д-р Иван Тодоров.
И при най-малкото оплакване хората знаят, че в шкафа на доктора има лек за всичко. Сега законът забранява на лекаря на продава дори аспирин в села като Момково, но когато най-близката аптека е на десетки километри, подобна търговия е въпрос на оцеляване, признават местните.
„Книжките ги нося тука, попълва ги и лекарствата ми ги донася. За да ида да ги купя, трябва да дам още и двойно, и тройно - за автобус - 5 лв. - отиване и връщане”, посочва Васил Трифонов от Момково.
„Това е подвижна аптека - давам им по едно лисче, те не могат да вземат цяла кутия. Вересии остават, които някой път няма да се покрият. Каква конкурунция ще съм аз на аптеката, аз нямам техническа възможност, за да поддържам аптека, защото това все пак иска отчетност, иска и оборотни пари. Идеята е проста - само трябва да ни разрешат да си вземаме лекарства от складовете, с намаление, и да ги продаваме на населението. Това е. Ние от това няма да забогатеем”, казва д-р Тодоров.
За 50-сетте си години практика първо като анестезиолог, после като лекар на село, д-р Иван Тодоров се е научил, че написаното на хартия е далеч от реалността. Медикът, който по документи има работно време, на практика е денонощно на разположение, което също е в разрез със закона.
„И вечер сме ходили да го дигаме. Не прави да рече, че мога ли, няма такова. Колкото може, втурва се, мъчи се помага ни много. В помощ е, то ако не е той, ние сме ликвидирани”, казва местният жител Ангел Христев.
Освен че трябва да е винаги на разположение, лекарят на село трябва да разбира и от всичко. „Като се наложи, дребни порезни рани - един два конеца мога да сложа. Промивки на ушите, системи, инжекции, антибиотици и раждане сме водили, хем на тъмното”, спомня си селският доктор.
По последни разпоредби обаче бившия анестезиолог в момента е негоден да лекува хората на село, защото въпреки че по-голяма част от живота си е реанимирал най-тежко болните, няма специалност „Обща медицина”.
„И анестесиологиата не се признава, и хирургията и тя не се призвава. И сега ми се налага да ставам студент, да ходя на лекции, да се явявам на изпити, да решавам кръстословици медицински тестове”, казва лекарят с 50-годишен стаж.
А докато 75-годишният лекар студентства, 600 души от две планински села за всяка болежка ще викат линейка.
Преговори с фармацевтите
Съюзът на фармацевтите и производители на лекарства, които не са съгласни с идеята лекарите да могат да продават медикаменти, ще бъдат поканени да обсъдят предложението в парламентарната Комисия по здравеопазване. „Всеки възприема тази част от идеята, която го устройва. Идеалният вариант ще отнеме време за въвеждане”, коментира председателят ген. Стоян Тонев, който е депутат от ГЕРБ, в предаването „Тази сутрин” по bTV.
„Ще бъде полезно за малките селца и градчета, където няма аптеки и не е създадена организация за обслужване чрез фармацевти – в отдалечени места без инфраструктура, която да позволява създаването на аптека”, посочи той и допълни, че така е решен въпросът в Швейцария и Германия.
„НЗОК отделя прекалено много пари за лекарства, а трябва да се съобразяваме с какво разполагаме. Трябва да заменим голяма част от медикаментите с генерични, за да се говори за някакво реимбурсиране. Лекарствата за деца до 1 г. са с платени лекарства, а това не може да продължава да се случва”, коментира още ген. Тонев.
