Надеждата и желание за стабилизация, отчетени през декември след съставянето на правителството, се утвърждават като тенденция през януари, когато доверието към парламентарните партии и политици леко се покачва.

Това сочи последното изследване на "Галъп", разпространено в четвъртък.



Министърът на здравеопазването Петър Москов, който се оказа основна мишена на нападките от страна на ДПС към сегашния кабинет, бележи почти двойно покачване в  рейтинга си – от 14% на 27%. Социолозите отбелязват, че той се нарежда сред "челниците" по доверие.


Традиционно премиерът Бойко Борисов е с най-висок рейтинг в правителството – 33% (при 31% през декември), като при него се забелязват и обичайните ефекти на конформистка подкрепа, посочват от "Галъп".

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин също бележи ръст на доверието – от 24 на 29 процента, които го нареждат до другия "челник" – регионалния министър Лиляна Павлова.

През януари правителството вече е с доверие от 28%, а недоверие – 56%. Това е чувствително по-благоприятна картина в сравнение с времето преди няколко месеца (кабинетът "Орешарски"-бел.ред.), когато недоверието достигаше и до около 70%, посочват от социологическата агенция.

Заедно с това по-спокойна в сравнение с лятото изглежда и картината по традиционния въпрос "Накъде върви България?". Една пета казват "към по-добре", а около 60% - "към по-зле". "Ножицата" между негативни и позитивни оценки изглежда по-затворена в сравнение с лятото, съобщават от "Галъп".

В резултат на това слабо нараства и делът на хората, които биха гласували на парламентарни избори – от 35.9% през декември до 36.8% през януари.

Наблюдава се и увеличаваща се подкрепа за повечето партии в парламента в сравнение с декември, освен за ДПС, Патриотичния фронт и "Атака", при които има спад от средно 0.5%.

Най-силно се увеличава подкрепата за БСП - с 1.7% до 14.9%, и за Реформаторския блок - с 0.6% до 5.1%. При ГЕРБ и АБВ увеличението е съответно с 0.2% и 0.3%.

Според анализаторите от "Галъп" това е по-скоро ефект от идването на нова власт, а не реална оценка на нейната конкретна работа.

Положителните оценки за парламента достигат близо до една пета от отговорите, а отрицателните спадат в последните месеци.

Одобрение за президентската институция споделят една трета от запитаните, а на обратното мнение са над 50%. Институцията остава на стабилни нива на популярност, макар и сравнително ниски в исторически план.

През януари негативни очаквания за икономиката споделят около две пети от запитаните, а под една трета не очакват промяна.

Изследването е проведено от 9 до 15 януари сред 1009 респонденти чрез пряко интервю по домовете. Представително е за пълнолетното население в България.