Измененията на вече направените промени в Изборния кодекс са внесени в деловодството на парламента. Те касаят начина, по който българите в чужбина ще гласуват.

Промените се налагат, след като сънародниците ни зад граница недоволстваха срещу рестрикциите върху вота им. Президентът Росен Плевнелиев наложи вето именно на тези текстове от Изборния кодекс, но то беше отхвърлено в пленарната зала.

Управляващите успяха да се споразумеят за облекчаване на вота зад граница. Вече в текстовете е записано, че българите в чужбина могат да гласуват при поне 60 заявления и ще има ограничения от максимум 35 секции на територията на една страна. Ограниченията няма да зависят от това дали държавата е в ЕС или не.

Данаил Кирилов от ГЕРБ уточни, че за разкриване на секции в консулства и посолства няма да се изисква подаването на заявления. 

Друго предложение е избори за кмет да има в населени места с минимум 350 жителите. Сега изискването е за 400 жители. 

Според Кирилов законопроектът може да бъде обсъден в комисии следващата седмица и евентуално по-следващата да е в пленарна зала. 

Той допълни, че очаква позиция от президентството, като се надява тя да бъде по-положителна. 

Според него новите промени би трябвало да докажат пред българите в чужбина, че техните права няма да бъдат ограничавани и че има общо принципно решение на българската държава по отношение на гласуването.

Смятаме, че максимум 35 секции удовлетворяват активността и инициативите за гласуване дори на най-големите български общества, където и да се намират те - и в Англия, и в САЩ, и в Испания, и в Централна Европа, включително и за българските сънародници в Турция, каза още Кирилов.

В същото време партиите от Реформаторския блок отложиха насроченото за днес събиране на Изпълнителния съвет на Блока, на който трябваше да стане ясно как ще се явяват на предстоящия президентски вот.

Отлагането е заради отсъствието на лидера на СДС Божидар Лукарски, както и на друг представител на РБ – лидера на Народна партия „Свобода и достойнство” Корман Исмаилов.

Недоволството обаче не стихва, а таван на секциите не е решение, казват избирателите от чужбина.

Разговорите за силата на вота извън родината продължава още в някои парламентарни комисии.

"Не е ясно какви критерий се следват, за да може тези секции да бъдат определени, т.е. жребий ли ще теглим, или какво. Тези промени с извършват за да удовлетворят партийни интереси", смята Десилава Христова от инициатива „Искам да гласувам".

По думите на Бела Димитрова всичките "ремонти" на закона нямат значение, ако крайния резултат не е един справедлив законов текст.

Сънародниците ни искат правилата от предишния Изборен кодекс – автоматични секции, и отваряне на секции при 40 заявления. Така било и на последния вот през 2014 г. спомня си Бела.

"В Кеймбридж гласуваха 234 души, някои казаха, че не са гласували в Лондон, защото посолството им е далеч", разказва тя.

Сънародниците ни очакват президента Росен Плевнелиев да сезира Конституционния съд и за новите поправки.

Те влизат в комисии следващата седмица, в през втората седмица на юни и в пленранатa зала.