НС прие Закона за сметната палата, с който се отменя колективното начало в одитния орган и се създава възможност за смяната на неговото ръководство, назначено по времето на кабинета „Орешарски”.
Парламентът трябва да избере председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата в срок до един месец от влизането в сила на Закона за Сметната палата. В рамките на следващите месеци пък ще трябва да се приеме устройствен правилник на одитния орган и да се направи конкурс за назначаване на директори на отделните дирекции.
По предложение на вносителите от управляващото мнозинство се прие текст, който гласи, че Сметната палата извършва одити на търговските дружества с над 50% държавно и/или общинско участие в капитала.
От БСП настояваха към този текст да се добавят и търговски дружества с държавно и/или общинско участие в капитала от над 1 млн. лева, но то не бе прието. Идеята на поправката на левицата беше одитният орган да проверява и дружества с големи капитали, дори държавното участие в тях да е по-малко от 50%.
Според приетите текстове, Сметната палата ще проверява при предварително определена периодичност или след оценка на риск общини с бюджет под 10 млн. лева. Срещу разпоредбата възрази Румен Гечев от БСП с аргумента, че така ще бъдат пропуснати 160 малки общини, тъй като проверките ще са на базата на субективен елемент.
Политическа натовареност от БСП видяха в правото на Палатата да може да предложи освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и вследствие на негово действие или бездействие са допуснати системни нарушения или неизпълнение на дадени от институцията препоръки.
"Тази петчленна Сметна палата отговаря изцяло на конструкцията на властта. Това означава, че по лицата, които са посочени и избрани за Сметната палата, гражданите ще могат да се ориентират, кой ги управлява", обяви по време на дебатите относно новата структура на органа Мая Манолова.
